ЗАЩО САБОТИРАХА ПРОЕКТА ЗА НОВА КОНСТИТУЦИЯ И ИЗБЯГАХА ОТ ДЕБАТ ЗА ТАКАВА

Обясненията на политическите измамници от “Да, България” и съдружните им леви конспиратори за „провала” на проекта за нова конституция предложен от управляващата коалиция, са толкова плиткоумни, че могат да ги вярват само „умните и красивите“… Мантрата, че предложението на управляващите за нова конституция уж имало за цел единствено да отлага оставката на правителството и евентуалните предсрочните избори, е фалшив аргумент. Защото никой не можеше (и сега не може) такa или иначе да принуди и задължи законното правителство да подаде оставка, още повече, че самите неолиберални сектанти като внедрени отвън национални предатели, още при внасянето на проекта преди повече от два месеца, заедно с парламентарно представените ДПС и БСП, моментално отхвърлиха всякакъв дебат относно възможността за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция.

Сиреч програмираните протестни тълпи по никакъв начин не бяха повлияни от предложението на управляващите, нито то бе причина за някакво забавяне или намаляване натиска на О(бщия) Ф(ронт)-то срещу Борисов и Гешев. Не е спряло или намалило малоумното им подскачане и искане на незабавна оставка, нито вандализмът им по улиците – все „народни дела” „вдъхновени” от едни и същи пролетарски „вождове” и „учители”…

Тогава какво точно е „отложило” „хитрото” предложението на управляващите, след като то така или иначе беше тотално отхвърлено още тогава от „въстаниците”. След като нито за миг „не е заблудило” „будните и съзнателни пролетарски елементи”, за какво „спасяване” на правителството и парламента е послужило изобщо?! При положение, че на ГЕРБ и коалиционните им партньори не им трябва оправдание да продължат мандата си, не са длъжни с нищо на мракобесната тълпа, която вандалстваше по улиците.

Предложението имаше съвсем друга цел и покана – за смислен дебат с непримиримите агитки организирани от Дубай, Масква и Сорос, за смислен политически разговор за промяна и усъвършенстване на политическата системата и разделението на нейните власти, за каквато промяна лицемерно претендираха политическите измамници начело с потомствения конспиратор Христо Бойкикев (уж и политкомандира Радев зовеше за конституционни промени). Нагло лъгаха и продължават да лъжат българските граждани, че има значение по чие предложение е свикването на Велико народно събрание. Саботираха всякакъв дебат по темата с лъжливия и измамен аргумент, че промените в конституцията зависят от първоначалното предложение и от политическата сила по чието предложение се свиква Великото народно събрание (в случая това е ГЕРБ). А истината (която манипулаторите от кръга Капитал и „Да, България” знаят много добре, но не и зомбираните им привърженици) е, че няма никакво значение кой внася първоначалния проект за изменение на конституцията (той е формален документ, който единствено е основание за свикването на Велико народно събрание). Защото единствено по време на свиканото чрез избори Велико народно събрание, се предлагат, обсъждат и приемат всякакви варианти за изменение на конституция на република България (в хода и във времето на неговото заседаване).

Всъщност отказът на метежниците, (деклариран още тогава– преди повече от два месеца) от какъвто и да е смислен разговор по темата (която иначе и Венецианската комисия счете за актуална и полезна за развитието на демократичното гражданско общество) всъщност разкри същинския характер и цел на „великите въстания ”, а именно политически преврат чрез дестабилизиране на държавата. Завземане на властта чрез евтин популизъм, който минава през развращаване на населението, през подхранване на най-низките страсти и заблуди, през насърчаване безотговорност и незачитане на законите в държавата и правата на българските граждани неучастващи в политическия уличен цирк. Цялата негативна енергия и безумни действия на насилие и разрушение бяха и са представени от пропагандните медии на лингвистичните програмисти от нео-либералната секта, като борба срещу мафията, като борба за справедливост.

Няма как да се получи обществена дискусия и политически диалог, защото на вождовете на новия уличен пролетариат не им трябва смислен дебат. Бягат като дявол от тамян от разговори за реформи в системата (разбира се не липсват монолози, като тези на лъжливото овчарче Бойкикев (Иванов), но все пак те си остават монолози, не обществен разговор и дебат, колкото и да ги режисират и представят като такива платените журналисти от мрежата неолиберални медии, които си действат направо като министерство на пропагандата). За новите лениновци е крайно неизгодно осмислянето на протестите и тяхното довеждане до идейни позиции и проектни предложения. Първо защото така биха лъснали задкулисните цели на всички ЛГБТ, зелени, мултикултурални, феминистки и други лобита на инженираните с пари отвън НПО–разклонения на „Отворено общество” (а от там сектантския характер на цялата конспирация).

Второ, защото така биха загубили първобитния, пещерен негативизъм на тълпата, който им трябва за бъдещия негативен изборен вот. На първосигналния човек не му трябват концепции, но враг, врагове, които да бъдат мразени и унищожавани (а омразата лесно се облича в плиткоумни лозунги и „оригинални” подигравки). Т.е. при смислен дебат (какъвто е необходим за нова конституция) ще паднат опорките, ще се обезсмислят празните лозунги и девизи, програмиращи първосигнална злоба, завист и омраза. Няма как при смислена дискусия да бъде задържана тълпата във фокуса на новите политически проекти като техен бесовски електорат. Всъщност уличния и медиен цирк се разиграва, за да се маскира похода на кохортите на адвокатите на дявола, за надмощие на определени лобита в съдебната система, за налагане политически проксита, които да се докопат до властта и до европейските пари, които ще бъдат отпуснати за възстановяване на икономиките на държавите в Европейския съюз (корупция ли? –левите винаги са били царе на краденето – всеизвестен факт не само при нас, но и в Европа, където обикновено левите правителства падат именно заради корупция. Олигарсите стоящи зад протеста, чакат конструирано от тях правителство, именно, за да могат да се докопат през държавата до европейските капитали, които предстоят да бъдат отпуснати към страните членки).

Очевидно сегашните управляващи осъзнаха безнадежността на опитите за диалог с „революционерите”, затова набързо приключиха в пленарна зала предложението си за свикването на Велико народно събрание. Но това по никакъв начин не компрометира тях – те нямат нужда от някакъв повод, за да продължат управлението на страната в настоящата пандемична криза до самите редовни избори. Отхвърлянето на подадената от тях ръка е предизвестено – още преди повече от два месеца не се „измамиха” нито ДПС (с което потвърдиха, че не са в тайна коалиция с ГЕРБ – този мит е разбит от самите действия на догановата партия), нито от БСП (с което доказаха обвързаността на бившите комунисти и „новите” културни марксисти от кръга „Капитал” и „Да, България” – обвързани не само идейно, но и чисто семейно – по кръвна линия като потомствени номенклатурчици и членове на комунистическите кланове).

Това, че нямаше оставка на правителството, няма нищо общо с някакви маневри чрез предложението за нова конституция, а чисто и просто троянски кон на неолибералното лоби в ГЕРБ не успя да убеди Борисов и да наложи своето надмощие в партията използвайки натиска на изкуствено създадената политическа криза.

Обаче има нещо много положително в това, че не се състоя нито дебат, нито се отиде към свикване и избори на Велико народно събрание и приемане на нова конституция. Защото в своята кръвожадност другарите на Сорос изпуснаха възможността при евентуалното осъществяване на такива, да наложат в нея своите антисемейни, антирелигиозни и антинационални закони. Да превърнат извратеността в норма и противно на естествените закони в природата, да наложат юридически нови обществени норми и законодателство, което да преследва традиционните ценности и всички, които ги защитават. Може би професионалните конспиратори осъзнават, че все още техните медийни и социални мрежи не са успяли достатъчно да развратят българските граждани и младите поколения, за да са сигурни в своята доминация при създаването на нова конституция. Но тази „заветна” цел (на неолибералната религия и нейната секта в частност в България) остава, като част от глобалната война срещу народите в Европейския съюз и в световен мащаб. Засега се отлага щурмът на конституцията, защото очевидно други са близките цели и стъпки към новия тоталитаризъм обсебващ умовете и съвестите на човечеството. Тукашните местни емисари и глашатаи на новата „вяра” чакат помощ отвън – както при безумната антибългарска резолюция на европейския парламент. Очакват много по-осезателна подкрепа от неолибералните глобалисти в Европа и демократическата партия в САЩ.

Отлагането на битката за промени в основния закон на държавата, е положително развитие на фронтовата линия в световната война за душите и умовете на човечеството. Защото с всичките си недостатъци, сегашната Българска конституция е все пак достатъчно консервативна, за да съхрани поне засега традиционните ценности. Или поне е задържаща възможността за узаконяване тезите на проповедниците на културата на извращение и превръщането им в общодържавна норма. Все още се явява пречка (прът в колелото) на новия трансхуманизъм на „освобождението” от ограниченията от човешката природа, от традиционния морал, от биологична идентичност, от християнската вяра. Да не забравяме, че неолибералите, независимо че „громят” радикалния ислям, като инженери на емигрантската криза в Европа, всъщност защитават и покровителстват религиозните анклави и културни гета на емигрантите мюсюлмани. Не за друго, а защото им трябва в бъдеще като оправдание за ограничаване на християнската вяра.

Защото истинският враг за неолибералната религия е всъщност християнството. Понеже нейните обещания за „свобода” и „прогрес” са имитация, подмяна, фалшификат на оригиналното послание и учение на Христос, но диаметрално противоположни като реално изпълнение (затова са антихристки в смисъла на понятието антихрист=вместо Христос). Затова Христовата традиция е преследвана, охулвана, подменяна, защото нейния оригинал е същинският фундамент (основа) на европейската хилядолетна култура и идентичност. Под предлог за равнопоставеност на религиите, всяко основание на консерватори и традиционалисти в Христос (като водач на същинския хуманизъм), ще бъде преследвано като религиозен фундаментализъм и „варварство” от новите инквизитори защитаващи религията на неолибералните божества. Да уточня – неолибералния хуманизъм е менте и плагиат, немислим без своя първообраз в християнството (лъжливата теза за хуманизма в античност отдавна е оборена от безпристрастните учени познаващи етиката на робовладелския свят). Защото ренесансовият хуманизъм няма нищо общо с атеизма на революционната блудница, която по времето на френския революционен терор оскверняваше храмовете с актриси-блудници върху олтарите играещи ролята на „богинята на разума” (някои холивудски бози повтарят виртуално същия кич и богохулство). Защото всъщност ренесансовият хуманизъм пречупва човешката история и култура през Христовия идеал и перспектива, без които е немислим и неосъществим същинския прогрес на избраното човечество…