Тракийските мистерии са в кръвта ни

Инфобългария, Брой 7/2008
Разговора води Ивайла Влахова

Тайните на Орфей и ДионИсус, разрити в древните скрижали на траките. Орфеевия Кивот – най-древния Завет между Бога и човека. Името на Бог Исус, разчетено върху артефакти, съхраняващи йероглифите на най-древната идеограмна писменост на земята. Възможно ли е нашите предци да са били много по-близо до възникналото по-късно християнство, отколкото другите религии? В опит да си отговорим на тези въпроси разговаряхме с директора на Академия Орфика – Цветан Гайдарски, продуцент и режисьор на филма “Тракийската Мистерийна Драма” и автор на книгата “Тракийският Орфизъм I”. Поклонник на древните извори на сакралното изкуство и автентичните корени на народните традиции и обичаи, той разкрива пред нас света на траките с тяхната възвишена духовност и култура, така както е съхранен в достигналите до нас оригинални послания на нашите предци (от траките за траките), които свидетестват за непреходното богатство, завещано на нас, българите.

– Кое предизвика интереса ви да изучавате и пресъздавате древните тракийски мистерии

– От най-дълбока древност изкуството не е съществувало като нещо изолирано от действителността, то е било живо съпреживяване на сакралните корени на битието, реално събитие, при което не е съществувала позната в нашето съвремие дистанция между публика и изпълнители. Тази Мистерия на Божественото Сътворчество разглеждам в книгата си –
истинското изкуство не е изкуствено, то отразява самото естество на сакралния живот. Отдавна е изоствено на историческата наука и изкуствознанието, че Дионисиевите мистерии са първоизточникът на древногръцкия театър. Тракийските Мистерии са изцяло свързани със сакралното, те не са театър в съвременния смисъл на това понятие, не са актьорска преструвка, съблазняваща публиката със зрелище и несъстояли се случки, преставени наужким, които публиката наблюдава от дистанция. Мистерийната Драма е изцяло обвързана със свещените корени на Битието, Тя Събитийност Жива и Деятелна, в която всички участват в Божественото Творческо Начало. Операта е възникнала през Ренесанса като опит за възстановка на най-древните мистерийни образци, поне такъв е бил замисълът на просветения кръг интелектуалци – енциклопедисти, който се създава около такъв ерудит като Винченцо Галилей – бащата на Галилео Галилей. Не случайно първите оперни заглавия са все свързани с Орфей и неговата духовност. Тези хора са имали особено отношение към древния европейски корен на трако-пелазгийската цивилазция, чийто достижения онаследяват (за съжаление и профанизират) гръцките нашественици, завоювали земите на местните древни хора. Европейският Ренесанс се характеризират с опита да се възродят ценностите не на гръцката (както някой погрешно мислят), но духовната култура на точно тази първична цивилазция от златния век на човечеството.

– Какво представлява филмът Тракийскта мистерийна драма, създаден от Вас?

– Тракийската мистерийна драма е съвременна възстановка на тракийските мистерии с оригинална музика и напеви на древнотракийски език, което вече само по себе си е уникално. Филмът се базира на документални архивни кадри, заснети по време на съвременни тракийски фестивали. Изпълнителите не са актьори, а хора с особено отношение към тракийската древност, бих казал с посвещение към духовното наследство на предците ни, едни истински приемници на древнотракийската традиция и култура. Това са хора родолюбци и ценители на богаствата, съхранени в българските обичаи и сакралните народни празници, освещаващи жизненото простраство и социума. Хореографията на визуалното зрелище е изградена изцяло върху образната тракийска реч – свещените пикторгафрски знаци от идеограмната писменност на нашите предци, разпространени през тракийската древност, но продължили да присъстват навсякъде в уникалното творчество на родния ни фолклор. Но най-древните (намерени до сега) артефакти, съдържащи тракийската йероглифика, са от преди 7 хиляди години, и се пазят в държавните музеи в страната. Това са уникалните за Европа и целия свят плочки и други глинени предмети, намерени в Градешница, Караново и на много други места, от които най-значим като национална светиня е Кивотът (кофчежето) на Орфеевия Завет.

– Какво показва анализът и прочитът на надписите на тракийска писменост върху намерените артефакти.

– Д-р Стефан Гайд със своя лингвистичен анализ направи истинска научна сензация като разчете тракийските йероглифи – пиктограми, като по този начин историческата наука (и в частност тракологията), която досега имаше сведения за предците ни от втора и трета ръка (и най-често от техните зложелатели), придоби за пръв път писмени сведения за траките от самите траки, т.е. от първоизточника.

– Къде може да се прочете повече за направените открития?

– Подробности за тези уникални открития и автентичните послания на оригиналната тракийска Премъдрост се намират в книгите от поредицата на д-р Гайд – Тракийското Писмо Декодирано – 1, 2, 3 и 4, където освен разчитането на множеството артефакти, намерени по нашите земи, са представени неговия уникален (вече патентован) метод на декодиране на свещените знаци, заедно с пътя, по който ученият е достигнал до своите фундаментални прозрения за тракийската литературна традиция. Без неговия прочит на фонетичната линарна тракийска азбука, възникнала на базата на свещените йероглифи, не бихме знаели как звучи говоримият в древносттта оригиален тракийски език, нито биха били рабираеми сакралните напеви, документирани във филма Тракийска Мистерийна Драма. След прочита на пръстена от Езерово, Кьолменския напдис и стелата на цар Мидас в Анатолия, все древни артефакти неразчетени от науката преди метода Гайд, трако-фригийската писмена традиция (съществувала най-малко 100 години преди най-старото гръцко писмо), вече не е тера инкогнита, но е разбулената тайна за произхода както на гръцката, така и на кирилската азбука, духовната утроба, родила писмеността такава, каквато я разибраме днес.

– За какво говорят разчетените текстове?

Най-ранните текстове, които са на йероглифната пиктографска писменост на посвещенческия елит, свидетелстват за най-древното Богопознание, за Завета между човека и Бога, между тракийския народ и Неговия Божествен Закрилник. Хилядолетия преди Моисей и Тората, намираме Йероглифа на името на Орфей, изписан върху Кивота на Орфическия завет (5 хил. пр.н.е., съхраняван днес във Врачанския музей), който йероглиф освен собствено име е също така идеограмът, означаващ буквално храм (храмът). Много преди описания герой от гръцката митологична версия, патриархът Орфей установява първото храмово богуслужение, поради което името му става нарицателно в тракийската традиция, идеал за посветените. Затова според Орфическото учение, истинското познание за Божеството може да се придобие само ако човек стане Храм (Орфей) на Божествения Логос (Бога-Слово), като Обиталище на Божествените Образи и Думи. Разчетените най-древни текстове върху плочки и други артефакти разкриват орфическите концепции за Безсмъртието и Божествената транформация. Тази основна тема на тракийската традиция намираме в орфическата литература и през следващите епохи. Божественото преображение според тези древни източници, се постига посредством посвещенческите мистерии в орфическата традиция, намерили приемственост по-късно в Тайнствата наХристиянското учение. Автентично свидетелство за вярата на траките, ни дават надписите запазени по техните култови светини и свещените предмети, от които става ясно, че те са били монотеисти. Призоваващи Богът на Възкресението Туон-Исус (Възкресението-Исус),наричан от тях също и Ти-Он-Исус – Слънцето на душите (Слънцедатния) Исус, посветените орфици обожават Явленият на живота във всичките му измерения. Орфическите концепции, съдържащи се в духовните послания, които са ни завещани от древните мъдреци, изключително многонапомнят на Божественото учение, което се разпространява с адвента на християнството. Още повече, че в самите мистерии на посветените орфици са присъствали осветените вино (плодът на Божествената Лозница) и хляб (Хлябът на Живота, който дава съществуване на света)като основни елементи от единението и съпричастността на Бога и Неговата природа. Посветените в тайните на Орфизма разпознават в историческия Христос своето най-първо Божество.

– Кое от наравените нови разкритя за културата на траките ви впечатли най-много?

Като християнин, за мен беше голяма радост да преоткрия автентичното българско християнство, свещената вяра която сме онследили от предците си и носим в нашия геном, в нашата същност. По нашите земи християнството е много по-древно, отколкото повечето хора мислят. От свещените писания и свидетелствата на историографите ние разбираме, че мисионерското дело на Св. Апостол Павел и неговите съподвижници се простира по земите на нашите предци – траките. Затова и първата и най-древна ранно-апостолска църква в Европа е Тракийският Епископат. По време на историческотопосещение на папа Йоан Павел II, той напомни на нашата общественост за Сердикийския църковен събор в древността, за древните корени на християнството по нашите земи. За жалост след епохата на императорите – орфици и папите – тракийски в Рим, както е известно през 514г. с имеперски едикт, Тракийският Епископат е унищожен, като е обвинен в монофизитската ерес, (която приема само Божествената природа в Христос, а отрича човешката такава) и от византийската църква, която от там насетне поставя своя верски монопол над народите в империята. Автентичното християнство, което ни завещават траките, е неоскверняемо и неподвластно на политиката, особено след съвсем наскорошното откриване на каноничните свещни писания, написани на тракийски език – Библия Бесика (Бешой) – Прорицателската Библия, както е позната в древността. Освен отровеният на орфическото християнство, мен лично най-много ме развълнуваха прозренията, свързани със самия древнотракийски език и неговата жива връзка с българския, разкриването на свещините корени на основополащащите думи в езиковия фонд, който днес широко използваме, от което и с просто око си личи, че ние българите (сме потомци на траките. Това е видно и в нашия фолклор, който изключително почива на тракийските обичаи, пропили църковните празници с мистично одухотворяване на природата в нейната сакрална връзка със слънцестоенето и неговите сакрални цикли. В кръвта си носим преклонението на тракиеца пред Божествената Реч, проявена във видима природа, зад която се крие Невидимия Бог.