За Свещения Тракийски Език и Писменост

Какво ни интересува…? Ами би трябвало да ни интересува, защото тракийският език е древния БОГАРСКИ…,а днешният български е новотракийски…Какво следва от това ли?…..зависи………

Обаче, със сигурност означава, че употребяваш несъзнателно слова, които призовават събития, които се случват  в живота ти и този на близките ти. Страшничко, а? Тази най-древна Реч съдържаща се в говора ни (но и като образи в подсъзнанието и сънищата), работи и без да я  „признават” или „приемат”. Всички служещи си с думи и образи попадат (щат – не щат) под  неумолимия невидим вселенски закон  на Словото и Неговите съдби…

Ние сме преди всичко това, което говорим или мислим. Това, което възприемаш през петте ти сетива, всяко преживяване, всяка реалност, в която живееш, е информация, която древните наричали Словото. В Него се движим и съществуваме….

Комуникацията с видимата и невидимата природа древните осъществявали чрез Речта под различните Й форми, затова за тях Тя е била свещена. Въздействието на тази реч е в основата на Науката и Мъдростта на древните и писмеността била преноса на тази информация към следващите посветени в нея. Траките (според Тракийските Хроники и Тракийските Послания) са били изкусни в науката на призоваването, в която тракийските заклинатели употребяват своята Родна – Божеска (според тях) Реч. Те са вярвали, че говорят Първо-езика, вдъхнат на предците им лично от Бога. От там всред чуждоезичните народи в древността изкуството на призоваването се нарича „тракействане“.

Другите народи говорят на производните на Първо-говора езици, които Бог размесил поради богоборчеството на човеците (според Свещените писания след Вавилонското стълпотворение). От тогава всъщност човеците се разделят на народи, произлезли от родове, те пък от семейства начело с бащи, но основния признак, по който се разпознават и самоопределят е езика, който  говорят в наследство от предците си. Но езиците на народите загубват първоначалната семантична пълнота на Първо-езика, вътрешната духовна структура на неговите думи, тяхната мистична етимология, както и онази граматика, която разкрива взаимотношенията НЕ само със заобикалящата ни физическа и социална среда, но и с невидимите светове на Свещената територия.
От тази деградация на езиците произлиза понятието „езичници”, определящо загубата на Божия Език и Неговото посредничество. В говора на народите липсват важни първични сегменти от Първоречта, отделни съгласни са непроизносими за тях, загубват се интонационните нюанси на призоваването – съществена част от употребата на Словото, както вече споменахме по-горе.

Морфологията и лексиката на древната тракийска Реч разкрива първичните многобройни пластове от значенията на Думите, заедно с един невъобразимо първичен синтактичен словоред, разгръщащ Реалността като многообразни измерения на различни пространства и времена, в които си съобщават и взаимодействат умозрителните същности и живи същества, от физическата действителност до тънките нива на паралелните светове. Такова Слово твори и „обхожда” цялата  многоизмерна Вселена и нейните жители. Нека отбележим също така, че във Божествения Език, близките по звучене думи, имат и близко съдържание в контекста на една граматика, която подрежда изреченията не по хоризонталата на видимата действителност, но по вертикалата на невидимите първопричини на събитията…

Та, генезисът на другите езици от Тракийския Първо-език, коренспондира с тракийския произход на множество древни народи и техните цивилизации (египетската, крито-минойската, хетската и др. цивилизации в древния свят, възникнали в територията между четирите реки на Рая – Писон /най-старото наименование на река Дунав/, Тигър, Ефрат и Нил, според Св. Писания и свидетелството на св.отци).

Вече минаха повече от 10 г. откакто Институтът по Т-наука издаде първите трудове на д-р Стефан Гайд от поредицата „Тракийското Писмо декодирано”.  Провидението винаги използва такива силни личности, които променят историята, познанието и обществото завинаги. Неговото творчество тотално реформира представата ни за траките и тяхната цивилизация. Промени  обществената среда и настройка по тази тема, която промяна във времето прогресивно нараства като значимост и актуалност… До преди неговите открития беше отричано тотално от траколозите съществуването на тракийска писменост. Даже се отричаше връзката между траките и енеолитните общества (в това число и археологическите находки от Варненския некропол). Яростно се отхвърляше и връзката с Египет (която за първи път Гайд посочи чрез прочита на плочките от „Градешница” и „Караново” през 2006г.). През изтеклото време мнозина от учените „еволюираха”в разбиранията си, но без да споменават разбира се този, чиито открития отричаха яростно. Появиха се и нови „експерти” и „лингвисти” поели „новия курс”. Сигурно и всичко друго писано от Гайд, след време ще се потвърди от „учените на хранилка”, но … след време, когато няма да изглежда толкова рязък „завоя” на „отговорните фактори”, и както се надяват те на късата памет и неосведоменост на публиката, ще могат да си присвоят „лаврите” .  Още от сега блогъри –плагиати лансират като свои неговите идеи.

Древните артефакти, които са обект на неговите изследвания и открития, се съхраняват в музеи  у нас и в чужбина.  Това са различни култови предмети – глинени съдове и плочки (познати от американските научни публикации като артефакти от Дунавската цивилизация), златни и сребърни съкровища, надписи върху мегалити и храмови комплекси, както и други носители на информация съдържаща се в йероглифи – свещените идеограми на тракийската образна жреческа писменост, както също и в съхранени надписи и документи  на фонетичната тракийска (бохарска) линейна писменост (за повече подробности – поредицата„Тракийското Писмо декодирано”-1,2,3,4).

Неблагоприятният климат и дълга употреба през хилядолетията е оставил върху някой от артефактите (датирани  на 7000 г. пр. н. е.) и допълнителни следи – увреждания на първоначалния рисунък, които затрудняват фиксирането на автентичния образ върху тях. Затова е изключително важно допълнителното дълбочинно изследване, компютърната обработка и възстановка  на артефакта, за да имаме най-достоверната графика,  за да четем това, което са начертали нашите предци, а не времето и природните стихии.

Характерно за тези най-древни идеограми от зората на човешката цивилизация е, че калиграфският им стил е много опростен, да не кажа изглеждат направо примитивни. Без компютърна лингвистична обработка и експертен профил, на пръв (НЕ въоръжен) поглед не навсякъде личи иначе убедителната връзка с по- късните (с близо хилядолетие)  производни на тракийските знаци йероглифи в Египет, добре известни на широката публика. Този „примитивизъм” на рисунъка е съвсем закономерен, защото древните мистици са писали знаците не за туристи, не за красотата на образа (те не са произведения на музейното изкуство), но като скрити послания предназначени за невидимите сили, които четат по друг начин човешките действия и призовавания. Свещените идеограми са портали към духовни паралелни измерения, а  НЕ образци на изобразителното изкуство.  Мистичното мислене и образност, подобно както при детските рисунки, не обръща такова внимание на външната картинност на рисунъка, защото той  е преди всичко съсъд на съдържанието познавано само от посветените жреци и невидимите им духове-посредници…

Такова гледане е подобно на неяснотата в сънищата, където сънуващия разбира и знае повече от това, което вижда. Образността там е недостатъчна и фрагментарна, но подсъзнаваното съдържание обзема чувствата и съзнанието на сънуващия до такава степен, че той рядко разбира по време на съня си, че сънува, независимо от обикновено бедната картинност. Образите за него са действителни, каквито всъщност са като съдържащи послания от другата страна на живота ни, а именно духовния…

И при образците в абстрактното изкуство, често зрителят може да почувства, но не винаги и да различи символите и да разбере посланието, защото не познава езика на автора и неговия замисъл.  Разбира се, всеки с предразсъдък и предварителна нагласа да отхвърли наличието на Образната Реч върху артефактите, няма да вижда идеограмите (в това число и „траколозите” в миналото, за които това са просто украшения). Невъоръженото с познание око гледа, но не вижда, по същия начин, по който не вижда и не разбира („не чете”) посланията в сънищата си и знаменията в живота си. Ние не даваме нито физическо, нито духовно зрение. Това е Божа работа… наистина.

 

Освен пиктографската тракийска писменост и нейните идеограми, предхождащи египетските йероглифи с хилядолетия, чрез лингвистичен анализ по методологията на Трансцедентната Наука, д-р Гайд разчете и най-ранните образци на фонетична писменост по нашите земи, като надписа върху пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, стелата на цар Мидас и много други отдавна известни на науката артефакти (но непрочетени преди Гайд), разпръснати по територията на тракийската диаспора в древността. Тези древни надписи предхождат (според датировката направена от учените) създаването на гръцката азбука, така че очевидно тя произхожда от тракийската такава, а не обратното. Още повече в надписите се съдържат букви, които ги няма в по-късната производна гръцка азбука, но пък ги има в египетската (коптска) фонетична такава, за която до скоро се считаше, че възникнала мноого по-късно. Как да си обясним това ? Д-р Гайд открива древни документи Свещени текстове на Тракийската мистерийна традиция, които посочват траките (първи владетели на моретата преди идването на гърците, според Херодот) като създатели на Египетската цивилизация. Това обяснява защо по нашите земи са намерени  артефакти с йероглифи предхождащи египетските с хилядолетие. Става ясно защо по териториите, населявани в древността от траките, откриваме много по-древни надписи на линеарна фонетична азбука, известна като бохарска, която според гръцката църковна теория, е създадена най-рано чак през 4-5 век от н.е. на базата на гръцките букви. Отдавна учени подлагат на съмнение такава хипотеза, като връщат назад произхода на тази азбука поне до времето на Птолемеите  –македонската династия управлявала късен Египет след походите на Александър Велики. Но ето, излиза от още по-старите намерени в Тракия и разчетени от Гайд надписи с нейни букви, че е много по-древна и Не от местен (египетски) произход. Разбира се, нито гърците, нито коптите ще признаят (досещате се защо), че е писмеността им е с тракийски произход.

Д-р Стефан Гайд разчита също така надписи и йероглифи намиращи се в самия Египет, които кореспондират на намерените по-стари такива в Тракия (за повече подробности прочетете в трудовете му поместени в книгите от поредицата „Тракийското писмо”), като посочва произхода на Бохарския (коптски диалект) от древнотракийския Език, като разкрива идентичната им етимология на имена и думи от Битието на Древните ни предци, както и названия на реки, езера и планини с Думи – Имена от Божествената Реч, освещаваща свещената им територия, до където и да се разпростират техните преселения. Също така и приемствеността между древно-тракийския (бохарски) и ново-тракийския (съвременния български) е проследима в публикувания от д-р Гайд кратък речник с паралелен анализ на тракийски (бохарски) думи и производните им в модерния ни език (в четвъртата книга от поредицата „Тракийското писмо”).

За Орфей античните автори пишат, че е владеел всички езици, дори тези на животните и птиците. Това не означава, че е бил невъзможен полиглот, а че е владеел Единия Език на Сътворението, който се съдържа във всички останали, на която Реч се подчиняват законите на живата и неживата природа. Това Слово (не само като говоримо) въздейства на всички пет сетива (тези на външното и на вътрешното възприятие). Като звучене съдържа цялото звуково богатство в Творението. Езикът на Орфей е с най-богата фонетика, най-пълна вибрационна структура и интонационна мелодика, защото е Първо-езикът на човечеството.  За разлика от други индоевропейски езици, българският   и бохарският (като негов много по-древен първоизвор), съдържат  съгласните (ж, дж, ц, ч, ш, щ), което  потвърждава общия им произход от тракийския, езика с най-богатата  мелодика. Тук изобщо не желая да коментирам „траколози” и „лингвисти”, които „авторитетно” заключават какви съгласни е имало и какви е нямало в тракийския говор. Направо е смешна категоричността им при положение, че отричат съществуването на тракийската писменост, от чиято фонетика  единствено е възможно да знаем със сигурност как е звучал тракийският говор. Техните твърдения  са само догадки и импотентни теории (но изкуствено утвърждавани като „доказани факти”), опипване слепешката в една територия, в която те са напълно слепи. ДНК анализите потвърждават  категорично, че българите сме потомци на местните жители – траките. Като прибавим  документираното в „Тракийските Хроники” свидетелство, че Аспаруховите българи са завръщащи се в прародината си гети (готи) – едно от тракийските царски колена, не ни остава нищо друго освен да признаем – Тракийският Език е жив, говорим и днес в лицето на неговия приемник – съвременния  български.

Древните ни предци са почитали и боготворяли Пръво-езика Си като Реч на Сътворението, от където идва етнонимът българи, като самоопределение на хората, говорещи Бохарския Език (в превод означаващ боготворчески). Това обяснява защо народът на Бога и Неговото Слово се наричат също Словени, в древността нарицателно за всички приели духовната цивилизация чрез Езика на Божия народ ……

Но… разкриването на Тракийската Писменост няма мимолетната цел да повдигне народното самочувствие, като покаже колко сме били велики в древността българите. Какво от това, че са били велики предците ни, ако днес техните потомци са роби на собственото си невежество, подобно на принцове станали просяци, защото са продали за „паница леща” своето първородство. Смисълът на преоткриването и разчитането на Тракийското Писмо и Език е достойните измежду българите да си върнат ИНСТРУМЕНТА, чрез който да станат велики отново, да усвоят духовното познание и мъдрост на отците си. Затова делото на Гайд е недолюбвано и в средите, които искат само националистическа бутафория, а не истинско съдържание и промяна.

Тракийската Писменост и Нейният Свещенодействащ Език, нямат нужда да се доказват, тяхното доказателство е в резултатите от самата им употреба и живот. Те не са за всеки, както не са били и в древността (знаем от свидетелствата на древните автори, че достъп до тях са имали само  посветените в мистерийната общност). Така е и със Свещената Памет. Истинската история е като биография. Пълната й версия е само когато се пише от първо лице, защото по-важно от това,  което мислят за теб другите, е собствената ти самооценка, личното преживяване, съдържащо много повече пластове на Истинността. Затова в Института по Т-наука не сме призвани просто да  информираме, но да обучаваме в практикуване Мъдростта.  За нас не е важно дали някои ще ни ръкопляскат и „признават” като „учени” (голям прас), но това да разбираме и прилагаме древните технологии в тази реалност, от която следват всички събития…За да можем  да помогнем  на търсещите помощ, като им посочим изход от всяка ситуация и пътя за осъществяване на всичко. Работим за признание, което няма как да разберат тези, които търсят такова от човеците, роби на фалшивите авторитети и лъженауката. Стефан Гайд не е само доктор и учен (докато беше между нас в плът ценеше това звание най-малко). Преди всичко той е мъдрец изпратен от Бога, при Когото се върна и у Когото са сега наградата и имотите му. Така че разбирате защо няма как да се обидим на хулители или очароваме от ласкатели.

Неслучайно в книгите си д-р Гайд използва като похват проследяването на изследователската „нишка”,  която повежда читателя в приключението да съ-открие с автора сензационните изводи от изследвания материал (естествено въоръжен с надеждната методология). Такова изложение събужда интуитивното мислене, което е в основата на всяко прозрение и откритие. В този смисъл книгите му могат да бъдат и личен пътеводител за всеки, който иска да разчупи шаблона на закостенелите догми в науката, които не водят наникъде…

Но това, което най-много дразни опонентите на д-р Гайд, са самите преводи на посланията на древните артефакти, поместени в книгите му, които се явяват и Ключа към граматиката на Древната Реч. Звучат толкова ясно богословски и в хармония с учението за християнската Св. Троица и нямат нищо общо с дивотиите на „траколози” и „египтолози”, преобърнали по свой образ и подобие вярата на древните  в глупост и суеверие. Преводите са онази „съблазън” и „противоречие”, които освен всичко друго са и Камък за препъване, в който да се спънат тези, за които НЕ са предназначени тайните на Свещения Език. Така Ключът е пред очите на всички, но недостъпен за духовно слепите – тези, които казват „виждаме” и „знаем”. За „мъдрите” (в своите очи) е писано: „Бог улавя мъдрите в лукавството им…”; „докато се представяха за мъдри, глупееха…”.

Да кажем  няколко думи и за Библия Бесика (Библията на тракийското племе беси).

За да намери текстовете от Свещеното Писание на тракийски, д-р Гайд (виж Тракийското писмо 4) следва  методологията (но в обратна посока), която самия Св. Константин Кирил Философ  използва, за да намери народа, който говори Божия език (бохарския) и земята, която населява. Пред светеца се разкрива мисията му към българския народ, докато изследва в Александрия пророчествата съдържащи се в Бохарската Библия стояща на олтара (и до днес в коптските църкви и литургии) в Църковния храм където служи. Всичко това е описано  в „Солунската легенда”– известен на науката апокриф, пренебрегван и подценяван, само защото противоречи на гръцката общоприета днес версия, и защото езикът в него е типичният за онази смутна епоха на преследване от имперската власт и църква – разказ пълен с алегории и символи. Този лингвистичен похват използван от посветените, за да закодират своите послания с цел да бъдат достъпни само за вътрешните съмишленици, Стефан Гайд използва в обратна посока, за да открие автентичната Библия Бесика.  Изследвайки различни преписи на св.евангелия на бохарски език, той открива, че Библия Бешой (в превод от бохарски –„голата”, „отворената” Библия) е всъщност отдавна търсената Библия „Бесика”– Свещените Писания на Езика  на прорицателите от тракийското жреческо племе на бесите (Гърците нямат съгласната „Ш”, вместо която произнасят „С”, от където идват погрешните произнасяне, отправна точка и посока, в която учените до този момент  бяха  търсили Тракийската Библия безуспешно).

В ранната църква от първите векове на новата ера не е съществувал единен корпус на Библията съдържащ всички книги от новозаветния канон, а множество различни преписи разменяни помежду църковните общности пръснати из цялата империя. Да не говорим, че често оскъдните сведения или части от произведения на антични автори ние познаваме само от сборници писани от други писатели в древността, така съхранили за нас иначе безвъзвратно загубени и унищожени безценни творби. Подобно Гайд събира различните преписи разпиляни в литургичната и богословска литература на коптската църква, но съхранили отделни части от първоначалната Библия на тракийски.

Когато при изследване библейски или други антични текстове учените попадат на преписи, различаващи се помежду си по отделни  думи, фрази или липсващи такива, накрая стигат до  оригиналния първоизвор, който съдържа думите, пластовете и значенията от всички останали  негови преписи. По същия начин д-р Стефан Гайд възстановява чрез отделните преписи на бохарски, пластове от значения  заличените от евангелския текст от църковните преводачи. Присъствието  на думи като „трак”, „траки”;  „орфей”;….и много други… в новозаветните документи (виж в „Тракийското писмо 4”) говори недвусмислено за произхода на оригиналния текст, от който в последствие са направени  останалите преписите на свещените писания. Възстановяване автентичния текст от множеството преписи на бохарски, различаващи се в някои от пасажите, се осъществява единствено чрез лингвистичен и теологически анализ. Такъв е необходим особено що се касае за Древната Реч, чиито думи имат множество възможни значения  и която съдържа различни пластове на посланието в изречениета. Много от думите в текстовете от Библията, написани на Свещения Език на траките, са били преведени на гръцки еднозначно и без сложната им семантична многопластовост. Отворената (откритата=откровената) Тракийска Библия на Бохарски Език може да се нарече и Книга на Имената, защото съдържа в себе си Думи –  Имена на умозрителните същности от Речта на Сътворението. Думи, които едновременно са прилагателни и етноними, епитети – характеристики на същности в Божествения свят. Такъв е Езикът на траките, който освен да разказва видимото действие по хоризонтала, отваря взора ни и към невидимите събития от евангелския разказ, където имената прорицават духовните звания (не плътски и телесни) на духовни места… Така например  думата за  „траки” означава също така  „сияйните”, т.е.  синовете  и дъщерите на Светлината, онази сияеща Божествена  Светлина, явена на Планината на Преображението… Такава Библия ни трябва, Библия – Откровение на Живото Божествено Слово, та ходейки в Неговата Светлина, да се преобразим в синове и дъщери на Светлината…

И така, Библия Бешой (Бесика) е била под носа на учените „маскирана” като „коптска”. Днес бохарският език се използва само в светата литургия, защото за коптите говорим е останал арабският. Съществуват официално няколко версии на бохарския различаващи се по своята древност. Също така е обяснимо влиянието му през вековете върху другите коптски диалекти (също днес неупотребявани в ежедневието на коптите), защото и те са варианти на същия  Първоезик разпространен в древността сред египтяните от техните колонизатори и цивилизатори (траките). Също така е важно да отбележим вторичната, по-късна намеса (частична реформа над езика) от страна на  гръцкото (византийско) „православие”. Цензурата на  множество думи и изречения в текстовете цели да прикрие всякакви връзка с трако-египетското минало (и неговата „еретична” вяра), което свещено минало компрометира гръцката версия на христовото учение. Доктриналното „изглаждане”(чрез замяна с гръцки думи и нововъведени термини от гръцкия „правоверен”догматизъм) на първичните послания от оригиналния текст на Свещените Писания на бохарски, прави много от познатите преписите ненадежни (като подправени) за възстановяване първообраза на бохарския (тракийски) език.  Това не е изолиран случай, защото след адвента на християнството в първите векове от новата ера настъпват сериозни промени в  езиците на народите, които превеждат свещените тестове според нуждата на новоповярвалите . От тези новозаветни  преводи  произлиза гръцкият „койне”( простонародният език), който се налага през църковната епоха, като  навлизат през него  множество нови думи (или стари с допълнително или изменено съдържание ), които отговарят по смисъл на доктрините и догмите в църковното учение. При всички европейски езици (в много по-късна епоха) преводите на св.писания (и през латински) предизвикват езикови реформа и обединение различните диалекти, изиграват основна роля при формирането на книжовността, а оттам и при националното себеопределение.

Това означава, че преводачите на св. писания се  оказват,  и реформатори, и съставители  на езика, защото  древните езици, от които те са превеждали, нямат същата лексика и модерна граматика, каквато ползват днес преводачите  на съвременните модифицирани езици. Затова, за да разберем древните документи и „потънем” в  пластовете отвъд буквалното значение в преведения текст, е необходимо да четем свещените писания  в оригинал, на древния език(и писменост), на които са написани.  Само така можем да разберем дълбочината на посланието, както и да стигнем до източника на информацията като откровение. За древните ни предци  Свещеният Език и Писменост са средство да предадат виждането и познанието си за вселената  като изградена от теофании и ангелофании на Божествената Реч. Така светът е одухотворен отвъд буквалния разказ на  телесното ограничение, като населен със същества и същности, които изграждат проявения свят. Такава мистична информация съдържа  в пълнота  картината на цялостната действителност като събитийност – движение и отношения между невидимите първопричини и  проявленията, и следствията им   във  външния сетивен  физически свят.

За да не робуваме на буквата, а да откриваме Духа зад нея,  нека осъзнаем, че свещените писания не падат буквално от небето, а са от „небесен” произход.  За да разберем посланието на Автора – Духа, трябва да четем и разбираме Езика Му,  неговите Думи, които също са дух и живот, а не човешки преводни езици и тълкувания, които скопяват и ограничават Божественото Откровение.  Апокалиптичната  литература на мистичните общества (в това число и „Откровение на св.ап. Йоан”) е нагледен пример за това как, когато духовният  образен език се тълкува буквално, се получават големи тъпотии и абсурди, включително всевъзможни спекулации и глупави предсказания на религиозните фанатици.

Както сами виждате пътят към Истината никак не е лесен и не може да се проумее с хвърляне поглед отгоре, отгоре.  Тя (Истината) не идва наготово, нито с кликване на гугъл търсачката, както ленивите в разсъждение им се иска. Затова древните казват в Свещените си документи: „Славата на Бога е да скрива нещата, а славата на царете е да ги откриват.”  Не очаквайте цялата световна научна общност да венцехвали и приветства откриването на Библия Бесика. Защото това би значело да признае последствията от нейните уникални послания, които променят не само представата ни за хилядолетната история, но и правят преоценка, реформа и нов прочит на фундаментални тези и достижения  европейската и световната цивилизация.   Най-малко признаването на тези открития би  означавало революция в библеистиката и вярата. Кой би позволил това………кои лобита ? Естествено първи техните клакьори и наемници биха озлобяли.

Какво би станало с традициите и авторитета на чужди църковни институции, ползващи  език  в литургия си, който всъщност е древно-тракийски(т.е. древно-български)? А нима руснаците днес признават, че езика им привнесен и еволюирал във времето старобългарски (прикрит  с термина църковнославянски) възприет от тях в миналото през българската църковна богослужебна литература?  Изобщо как си мислите  църквите ще признаят „еретическия ” произход на ранното християнство , като наследство от Древна Тракия и Египет?

Нима очакваме такива  да  публикуват официално  уличаващи ги документи и преписи? Или отново братята Гайд трябва да „вадят кестените от огъня”, а други след това да се бият в гърдите като автохтонци, като крадат нашите открития, което никак не им пречи иначе да ни хулят.

Ще разочаровам „всезнайковците” самообучаващи се по интернет. Лексиката и граматиката на коптския, (включително бохарския диалект) изучавани в учебници и помагала публикувани днес даже и  в интернет, НЕ са идентични с древния бохарски (тракийски), който посветените измежду предците ни са говорили и пишели.  Древните документи и оригинални духовни инструменти се пазят и сега (както винаги е било от древността до наши дни) във посвещенческите общности.

Мой добронамерен съвет  към  разни там самозвани „проповедници”, да не си хабят злостната отрова, нас не ни интересува тяхното мнение.  Нека да не ни заплашват (всъщност плашат гаргите) фанатиците с „наказания” свише (дано не се вживяват като терористи във физическо оръдие на отмъщение от „бога им”), затова че сме били „пипали” св. Писанието (всъщност техния скопен превод). Господ не страда от тяхното тесногръдие и себичност. Заветите му са неотменими, както и Словата Му. Няма как Той да преследва точно тези, които изучават тайната на неговия Език–Речта на Неговия Дух. Който иска да разбере повече за многобройните пластове на св.Писания и съдържанието им, нека  прочете „послание на Етан до разумните” из „Корпус Еклесиастикум”  от сборника „ Тракийските  Послания”.  Осъзнаваме,че „потърпевши” от нашата работа са най-вече  верующите в тезата  „сола скриптура”(само писанието).  Към такива книжници и фарисеи Самия Христос се обръща с думите си: „ Вие изследвате писанията, понеже мислите ,че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и пак не искате да дойдете при Мен, за да имате Живот”( т.е. Живота  за Който свидетелства писаното на Древната Реч). Но вместо да усвояват  духовните богатства скрити в текста, такива го закопават в  буквалното му плътско тълкуване. Постъпват точно  според описания в Христовата притча  ленив и зъл слуга/св.ап. Матей 25:14–31/, безплодни и прахосници на даровете Божии, мислещи само за своята полза и себеправедност, но никога да обогатят с труда си Божието наследство.

Ако някой има наистина справедливо основание и право да негодува от нашата работа…то това са преводачите и преписвачите (настоящи и древни) на свещените първоизвори, които някога (а и сега) са служели  на  възвеличаването юдейския народ или гърците, като единствени „богоизбрани”.  Защото Библия Бешой (в превод  откритата,букв.– голата Библия) „оголва” Истината от мръсните човешки дрипи, за да видим цялата Й Красота и Слава. Вечният Първо-Език , на който четем в нея, винаги е актуален и настоящ, защото свидетелства духовни места, не географски,  и за духовните звания (не плътски и телесни).Това е безценно за хората от народа на Словото,  които искат да  следват  и обожават Него като Бог, а не човешки учения  и чуждоземна плът. Всичкото това Дело е  всъщност  работа на Бог на пророческите духове, чиято Воля е  да разкрие  пророческите послания (включително и тези в Откровение на св.ап. Йоан) касаещи и настоящето,  и бъдещето на човечеството…

А очевидно демоните (които иначе перфектно познават буквата на писанията, но не могат да ги изпълняват) няма да престанат да използват страхливите,  за да всяват ужас в малодушните. Такива болни души (но не лекуващи се), обвиняващи и съдещи винаги други за последствията от своите зли избори, са нанесли най-много щети през вековете върху човешката представата за Пътя на Истината, особено когато такива са били на позиции в институциите на държавната църква.  Беззаконие прикрито зад  „правотата” на буквата е преследвало (и преследва) родените от Духа, за да може  чрез манипулации и страхове да господства над човешката вяра.  Заради такива „правоверни” днес хората не искат и да чуят за Божественото послание. Господ съди всеки според  мярката, която прилага спрямо другите, според думите от собствената му уста. Бог ще въздаде всяко зло, кроено срещу  ближните, то ще се върне обратно към всеки злотворник . Нека Той изпитва кой как Го е  прославил  или посрамил за хула на Името му. По-добре всеки да се замисли  върху своите си плодове и поведение (а не чуждите) според оценката, която дава Бог, а не човеци.

Завършвам с очевидното. Който говори Божия език, логично е народът на Бога. Единствения съвременен бохарски (тракийски) говорят днес българите, но дали осъзнават това и ползват ли го праведно?  Или се самонараняват и обричат на нищета поради употреба на могъщо средство по глупав и неправеден начин… Без възстановяване Свещените си начала, българския народ е дърво отсечено от Корените си. Ако Коренът е свят и дървото е такова, но дали всички българи са вкоренени в древния си корен, всички ли са богари (бохари)? Всички ли  свещенодействат с езика си? Очевидно не! Наистина  не телесното наследство, но духовното ДНК те прави истински българин. Не плътта, но верността към Завета на светите ни предци те прави част от Богоизбрания народ.  Както не всеки, който се нарича „християнин”, е Христов последовател, така не всеки българин е Богарин. Но Богът на богарите си има избран остатък, а вероятно той ще се попълни и от други можещи да оценят вечните  дарове, благодарни за тях, принасяйки плодовете на Правдата в Царството на Мира…

 

През всичкото изтекло време от публикациите на др. Стефан Гайд и Института по Т-наука, съвсем целенасочено  и умишлено се изолира и подменя Делото му, защото е неудобно и за статуквото, и за тези с апетити да обсебят същата свещена територия на нашето минало. Но и това е за добро. Всичко е по Божие предузнание и промишление. Защото Богатството на Свещените Слова не трябва да е общо достъпно, за да не злоупотребяват с него за своя погибел. Писано е : „Мнозина призвани, малцина избрани…”. Да затворим Вратата. А който търси, ще намери, и като похлопа, ще му се отвори…на същата Врата.

А сега да продължим – как сте вие, а другите българи, какво става в Европа, по света…?