СТЪПКИ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО ПОМИРЕНИЕ
Националното помирение е един дълъг процес съпътстван с изследване, съхраняване на истината и всенародно покаяние, наистина изискващо всеобщи усилия, но безкрайно полезно както за настоящето, така и като запечатана поука за бъдещите поколения– превенция срещу насилието на българи над българи. И все пак трябва да се почне от някъде, начало, което досега не е поставяно. Но задължително то трябва да е де-политизирано, основано на човечност и състрадание, на искрено покаяние за извършените братоубийства и почитане невинните жертви , обратното на политическия реваншизъм или реставрацията. Датите отбелязвани в календара, когато са осмислени полезно за общобългарското единство, могат да бъдат добра отправна точка. За това съм писал и говорил отдавна, но понеже наскоро излязоха подобни взаимствани идеи и начинания, мнозина проявиха интерес по темата и ме провокираха отново да взема отношение по нея . И за да бъда разбиран правилно, разграничавайки се от половинчати решения, ще уточня и конкретизирам стъпки към помирението така необходимо за бъдещето на нацията, напълно изпълними без да се правят компромиси с истината и паметта на жертвите…
Ако спорната дата 9 септември бъде обявена( с решение на парламента) като ден на национален траур в който да се възпоменават всички братоубийствени жертви в Българската история, независимо дали в името на тоталитарни идеологии, или политически поръчкови убийства на политически опоненти каквито изобилстват в следосвобожденска България, такъв държавнически акт ще бъде напълно в духа на решението на парламента(38- то народното събрание), което през 2000 г. със закон обявява комунистическата режим като престъпен. Иначе защо все още някои партии празнуват и до ден днешен преврата извършен на този ден от престъпници обявени като такива с държавен указ? Но национален траур на тази дата, такова общонародно покаяние от братоубийствата, ще почита жертвите, и преди, и след 9-ти септември 44 г. , точно на този ден, за да се затвори раната, която не спира да кърви и да храни демоните на омразата… Точно над демоничното капище, трябва да се положи камъкът-основа на Общобългарския Дом.
Ползата от такова решение е безспорна. Проблемът е, че всъщност партиите днес се хранят от противопоставянето и омразата, и без да мислят държавнически задълбочават разделението следствие на първородния грях– братоубийството, отровило българското общество, злодеяние , което не може да се извини с никаква „идеали”, идеологии или политически цели… Крайностите и днес отричат правото на съществуване на други идеи, на друго-мислещи, създават краен радикализъм, който не е способен на диалог и обществено развитие. Когато не даваш на опонента възможността за промяна на възгледите, правото на личен катарзис и трансформация, ти му отнемаш мястото под слънцето, обричаш го на крайни ответни реакции. Такова противопоставяне подхранва енергията на омраза, разруха и насилие, които рано или късно ще избухнат върху тези които ги пораждат…
В общобългарското помирение мястото на църквите( не само православните) е от особено значение. Нали според блаженствата– миротворците са синове Божии… Удивителното всъщност е, че досега още не са го направили–това е тяхно призвание и длъжност. Водачите им ако не смеят като църковни служители да заемат такава държавническа и обществена позиция, то в частна, поне в качеството си на граждани, могат да заявят нравствения си дълг по съвест. Да не говорим , че има мъченици-жертви на тоталитаризма от всички вероизповедания. Или може би не могат да служат на помирението поради агентурни зависимости, или са пасивни заради духовната си апатия и посредственост ?!?! Надявам се да ме опровергаят.
Относно паметниците…
Тоталитарните паметници трябва да са в музея на тоталитарното изкуство, не по градинки и площади. Например обелискът в Борисовата градина в София, може да остане, но е добре статуите на българи- насилници над други българи, да се поприберат пак в същия музей. Нали и на Партийния дом му махнаха петолъчката и промениха предназначението. На на нейно място сега е трибагреникът, а сградата е на парламента.
Също така съвсем разбираемо е съхранението и почитането на руските паметници издигнати в чест на войниците участвали в руско-турската освободителна война. Но… съветските паметници, на съветската армия и съветския войн (като паметника на Альоша например) са всъщност паметници на една вече несъществуваща империя–СССР. „Съветският народ”( респективно съветската армия) изкуствено формиран не само от етнически руснаци, също вече не съществува. Даже чисто формално, реакциите на руската страна днес относно съхраняване на съветски паметници, е неадекватна, защото РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НЕ Е СССР…
Говорене истината не е някаква форма на русофобия, напротив– към руския народ питаем само топли чувства, както би трябвало такива да питаят към нас и руснаците, същите получили от предците ни Светлината на буквите и евангелието…
В този ред на мисли, би трябвало съветските паметници да се преместят от градските части. Там където има съветски гробища( на съветски военни) на територията на страната, там да се преместят и самите паметници( въпреки, че не са загинали във България във военни действия)… Недопустимо е суверенна държава да почита чужда, окупационна армия(на паметниците на която се поднасят и досега венци), при това на държава, която вече не съществува. Безотговорно и безсрамно е да завещаваме на поколенията идолите на комунистическата религия. Защото бесовете обсебили погубените поколения все още са там при идолите(паметници) и още чакат нови жертвоприношения. Нали се възмущаваме от символите на хитлеризма издигани от днес от нео-нацисти ? Защо тогава сме толкова толерантни и свенливи към символите на сталинизма и неговия геноцид?
Знам, че написаното ще породи в мнозина предубедени вълна от „справедлив” „съветски” гняв, но мисля, че дори руската политика в бъдеще ще преразглежда своята пропаганда, защото до голяма степен ответните реакции в Източна Европа са насочени към едно минало НЕДОИЗКАЗАНО, което чисто и просто трябва да се назове с истинските имена. Защото военните жертви на руския народ във войната срещу нацистка Германия е едно, и не трябва да се забравят, съвсем друго е съветската тоталитарна машина, която е другата глава на змея по онова време(знаем какво насилие и гибел е представлявала за самите руснаци). Не е необходимо да поддържаме чудовища от близкото минало, ако и някои много да им се иска да възкръснат. Темата е лакмус, по който трябва да разпознаваме кой–кой е в Българското общество. Ако искат днешните руснаци да им пазим съветските паметници, тогава защо си събориха статуите на Ленин в Русия ? Нали той е създателят– „светиня” на СССР ? Помнете –рано или късно и мумията му самите руснаци ще изнесат от Кремъл… В този ред на мисли, и след Путин, неизбежно Русия ще остане фактор в нашия регион, и вместо тотално отрицание, българите трябва да се научим отново да различаваме и отделяме добро от зло , семе от плява… Да… разбрахте правилно– не съм от никоя политическа агитка и до болка ненавиждам още от детството си когато левскарите викаха „ кой(то) не скача е червен”…Предпочитам да слушам Гласа на Разума…
Знам, че писаното в този пост е, може би подранило, но една посята истина, макар и бавно, си пробива път във времето… и пониква когато му дойде времето…
П.С. понеже на много от предишни постове ми пишат коментари обезверени сънародници –„хубаво, ама как да стане, не виждам как на практика да постигнем доброто…” , ще отговоря:
Без да сме готови да отдадем, „загубим” време, усилия, не за себе си и себичния си интерес, не за резултат консумиран първо от нас самите, няма как да имат плод просто едни красиви пожелания. Всякога има жертва , макар и малка в името на добрата кауза(сравнение–светлите примери на предците ни). Нищо в този свят не идва на готово, нито в семейството, нито в какъвто и да е общ труд. Общобългарското Дело е наистина като при семейството, братя и сестри българи. Служене на другия, за да дойде от общия плод , блажен дял и за теб… Няма как да е мор при съседа ти, а ти да благоденстваш. Освен, че е цинизъм, рано или късно злото заразява и твоята „нивичка”. И така е не само у нас, така е и навсякъде по света , за цялото човечество…