ФАТА МОРГАНА (КОРОНА ВИРУСЪТ) И НОВИТЕ РИЦАРИ НА КРЪГЛАТА МАСА
Наистина е симптоматично това, че все повече обществени и политически фигури изземват функциите на богословите и професионалните пастори и попове… И ако лекарите се явяват за пациентите като ангели Божии (когато изходът от болестта е позитивен) – „ръце” на Божествения Вседържител, то богословското говорене на премиер, прокурор или партиен лидер (Волен Сидеров), говори вече за трайните тенденции на навлизане метафизиката в политическия живот, за трансцедиране ролята на обществените фигури и институции… За сметка на изпразващата се от съдържание и функция църковност…
Лекарите съвсем насериозно са кандидати за трънената корона на Христос, само дето не са нито безгрешни, нито професията им гарантира възкресение (визирам шефа на Александровска болница, който декларира, че не я иска /трънената корона/, а непослушните граждани зорлем искат да му я сложат).
При политиците е малко по-витиевато… Не е ясно – защитници на Вярата ли са или просто като Пилат Понтииски си измиват ръцете с фанатизирания „църковен” народ и бесните първосвещеници, които вместо „разпни Го”, сега викат „пусни го” (демек вируса) докато разпъват (заразяват) „набожно” ближния си. А политическият „месия” от амвона на ТВ Алфа, подобно на юдейските зилоти някога бунили евреите към бунт срещу Рим, сега зове народа срещу Кризисния Щаб, в когото съзира „прокуратора” на омразния (за русофилите) Европейски Съюз…
Но докато при докторите съблазънта е да си повярват (в конкуренция с лицемерните попове), че са богослови, то изкушението на политиците е месианския комплекс – да се вживеят като наместници и говорители на Шефа на шефовете (Господаря на господарите и Цар на царете според Св. Писания)…
И ако при лекарите в битката срещу корона вируса, рискуващи своя живот заради този на пациентите си, полезният ефект от „вярата” е по-явен и затова по-разбираем от електората, то при политическите фигури рискът от десакрализация от типа – „царят е гол” е направо застрашителен. Защото колективното несъзнавано натоварва управляващите (и претендиращите да бъдат такива в бъдеще) с магически очаквания, подобно на митичните Божествени царе, чието управление гарантира благоденствие и благосклонна природа. Властта като при келтския Артур и Св. Граал (в случая с настоящата пандемия – светото причастие с лъжичката). Т.е. връзката между Царят-Стопанин и природата (земята с нейното благословение или проклятие). Затова е още по-трудно да избегнат капана на опиянението от божествената санкция, която им вменява да решават – кой ще живее, кой не, кой ще оцелее, и кое не… Но проблемът се оголва, когато за всички става ясно, че „граалът” се оказва менте (не само че не лекува, но и разболява). А от там и наградата – в началото едни голи ръкопляскания (и то само от религиозно болните „…фили”), а в последствие – обвинения в предателство на общественото здраве… Христос много ясно предупреждава заиграващите се с религиозната реклама: „… не вършете делата на правдата си пред човеците…; …и когато се молите, не бивайте като лицемерите, защото те обичат да се молят стоящи…, за да ги виждат (похвалят) човеците; Истина ви казвам, те са получили вече своята награда”.
В тази връзка въпросните „рицари на кръглата маса” очевидно плачат за друид, малко да ги понаучи туй-онуй… Но понеже друидите са и законници (освен жреци-магове), за ролята на „Мерлин” (като функция на юридическата санкция) има вече кандидат – главния прокурор, особено след последното му интервю, в което изповядва убеждението си, че е инструмент в ръката на Всевишния… Изобщо е видна тенденцията „теокрацията” да се завръща някакси преоблечена в обществените институции и неправителствените организации като нейни „ангели”… А и президентът не е спрял да ни проповядва, обилно назидателно като от последна инстанция свише (нали все пак всичко е одобрено от „богословите” в Москва)… Да се чуди човек, той ли е избрал и „миропомазал” правителството, та може да го командори и зове към покаяние като папа – кардиналите си, или все пак сме в парламентарна демокрация (т.е. то е избрано с гласовете на народните представители)?
А иначе относно лекарите (поне тези, които осъзнават, че не лекуват, а само подкрепят, съдействат на Живота в неговата битка със смъртта), отдавна народът получава „факсове” от горе, че има хляб в тази работа – завръщането на древните жреци, едновременно учени и свещеници (хем духовници, хем лечители на тялото). Отдавна трябваше (и е дошло времето) да има орден на лекарите… Чакам някой първо да се напъне като имитация, после ние ще дойдем да го изпълним с духовното Му съдържание…