ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ В ПОДКРЕПА НА ТЪЛПАТА???

„Списък с интелектуалци подкрепящи исканията на протеста”?!?!

Интелектът поначало много мрази да влиза в каквито и да е списъци… Но не така стоят нещата при нарочените и титулувани по конюнктурни съображения „труженици на интелектуалния фронт” (нарочно използвам соц стилистиката от миналото, която „произведе” цяла една класа от партиен слугинаж за интелектуалци). Те си умират да интелектуалстват и умуват (но безплодно от гледна точка на мъдростта) над световните дела, разбира се в контекста на идеологическата актуална „необходимост” – в подкрепа на „народа” (разбирай партията, която „мисли” за народа)… Каква ирония, как се повтаря всичко това днес. Точно обратното на списващите списъци, за родения (не направен) интелектуалец, тълпата винаги е била проблем… Защото дотолкова се откроява на нейния фон и неговото превъзходство дотолкоз дразни нейната посредственост, че не може да бъде никога обичан от нея. Взаимна неприязън, която го съпътства през целия му съзнателен живот (тук изобщо няма да коментирам поп-идолите, които са издигнати от тълпата и се хранят от нейното беснуване – нейни ухажори, продали таланта си на нея, нещо като платената любов)…

Разбира се има творци и общественици, които под натиск от средата на своите колеги и фенове, заемат „обичайната” позиция – за да угодят на тълпата (веднага пояснавям, че бе разконспирирана една типична за политиканите измама – голяма част от лицата, вписани във въпросния списък в подкрепа на исканията на програмираната тълпа, изобщо не са знаели даже че съществува такъв списък, камо ли да са си поставяли подписа там)… Но със сигурност творци, които остават верни на себе си, колкото и да е многобройна паплачта, претендираща да представлява народа и неговата воля, се гнусят да съ-участват на нейния болшевишки диктат.

Но тук са по-„интересни” онези нови модерни „морализатори” измежду интелектуалците (каквото и да значи за масите това клише), които застанаха на идеологическия фронт рамо до рамо с партийните спекуланти, дирижиращи „спонтанните” „протести”… Как тези интелектуалци (ако изобщо са такива) поне малко не се опитаха да вкарат от своя интелект и творчески вкус във визията и драматургията на шоуто по площадите (всъщност май някой от тях са направили точно това, което от своя страна ни разкрива потресаващата им „култура”). Защото дори да нямаш участие в уличните „протестни” спектакли, твоят аплауз към тях охарактеризира твоето собствено интелектуално „ниво”. Но факт – явно им харесва площадната „естетика”, което поставя под неудобен въпрос творческия им и интелектуален капацитет.

Разбира се може да означава и друго – че под натиск на соросоидната среда, в името на кариерното си бъдеще, предпочитат да плуват по течението (или да сърфират върху вълната – както искате го наречете). Да не забравяме, че всички творчески проекти през последните години са спонсорирани единствено ако са в унисон с новата културна революция произвеждана (и изнасяна глобално по троцкистки) от световния неолиберален интернационал. Пропагандата, която се лее днес от екраните на филмовата индустрия, си е направо тоталитарно изкуство… Но това се случва днес във всеки жанр, във всяко изкуство и обществена сфера. Сравнете с образците на соц-реализма съвременните произведения и ще се прозрете кой днес „поръчва музиката” (скритите идеологически внушения)…

Днес отдавна ги няма някогашните мислители (много съдържателно определение, сочещо към самостойна умозрителност и самобитен интелект), но затова пък е пълно с пиар „професионалисти”, рекламиращи продуктите на социалното инженерство… Ама то затова Дантевият „Ад” е пълен с писатели (респективно днешни драматурзи и сценаристи). Защото същите са един друг по-опасен тип мутри, които убиват не тела, но души (което е и по-голям грях)…
Искрено се надявам за някои наистина качествени съвременни творци, намиращи се вътре в списъка, че просто са подведени да излязат от творческата си област и навлязат в помийните води на политическата предизборна борба…

И все пак – да подкрепяш протест с такива водачи? И грозните им тъпи вуду-пърформанси, гробищно „творчество” и плакатно „изкуство”? Очевидно трябва и в твоята интелектулащина да има дефицит на интелект, или си просто да си лицемер, обикновен търговец на комерсиални продукти, независимо в коя „интелектуална” сфера преследваш своя кариеризъм… И ако за актьори (особено това се отнася за комиците) е някакси по-логично – нали все пак преследват своята зрителска аудитория (сиреч пазара) и фен маса (няма как – не трябва да „сърдиш” публиката, а напротив – да я стимулираш да те харесва), то за наистина интелектулаците, би трябвало Истината и Красотата (не плътската, а възвишената) да стоят на пиедестал, на твоя вътрешен олтар…

Защото, ако шута и палячото трябва все пак да разсмива тълпата, която иначе по природа си е злостна и тъпа в омразата си към авторитетите, то същинското творчество (на интелектуалеца) представлява мост към една възвишена реалност, която облагородява и възпитава в НЕПРЕХОДНИ ценности. И няма как в случая да не видим пълното разминаване между фалша, грозотата и глупостта на маршируващата под тъпана на тъпанара тълпа от една страна, и индивидуалния интелект – от друга, интелект, който няма как да присъства там – сред сганта.

Очевидно, ако има наистина интелектуалци в списъка, подкрепящ протеста, излиза, че или преди да са се подписали са откачили главата си и съблекли съвестта си, или просто това им е нивото (все пак там се „мъдрят” и такива видни протестъри –„поети” като Манол Глистев и други революционери, които на орлов мост доскоро зовяха за необходимостта от пускане на кръв за „народната” революция). Иначе как да си обясним пригласянето заедно с „интелектулаците” от отровното трио (склуптора Минеков, „журналиста” Бабикян и адвоката-„идеолог” Хаджигенов), които пяха комунистическия интернационал (припомнете си текста му, за да ви станат ясни „умните” и „красиви” площадниците) в началото на едно от „въстанията” водени от тях… Значи интелектуалци, които се равняват до „интелектуалщината” на въпросната смрадлива троица, не мога да бъдат никакви интелектуални авторитети (освен за промитите мозъци от партийните агитки). Особено след резолюцията на ЕП, където лъснаха задните мисли (в буквален и преносен смисъл) на „въстаниците”. Нали модерния неолиберален троцкизъм е заклет враг на националната държава (респективно на националната култура), като революционната му цел е пълното Й заличаване в името на глобалната власт на един безроден неолиберален елит. Не знам, може би въпросните „интелектуалци” като „граждани на света”, напълно са отрязали корените си, загубили са автентичната си идентичност и си въобразяват, че така стават част от подобен псевдо-елит по подобие на холивудски звезди, пропагандиращи всякаквите извращения на новата „нормалност”…

Много от същите наши родни интелектуалстващи питаят особена симпатия към джендър идеологията и се вживяват и те като борци за „равноправие” и „свобода” на всякакви малцинства, затова вероятно аплодират и препоръките на лявата част от Европеския парламент за приемане на Истанбулската конвенция, признаване македонското малцинство и прочее „добрини” към българския народ…

Очевидно в цял свят, сред всички народи, тече вербуване за новия култ към демоничната „свобода”, и мнозина и у нас вече са част от глобалната й извратена секта…
Но много по-тревожна е подкрепата на едно друго извращение – извращението на истината, в подкрепа на компроматната война, която се превърна в „интелектуалната” стратегия на „политическо изкуство”. Да поддържаш омразата, злобата, хулите на тълпата, заедно с фалшивите новини, нечистоплътните внушения и манипулации на партийните ръководители зад нея, си е морално и нравствено падение, което превръща подобни интелектуалстващи във варосани гробници (отвън изглеждат добре, но отвътре са пълни с нечистота).

Интелектуалецът, който е такъв по призвание, е аристократ по дух и няма нищо общо с плебеите на масовата култура. Той е слуга единствено на Свободата, но не на коя да е така наричана развратница, но на това интелектуално състояние, което е напълно чуждо на страстите на тълпата. Индивидуално пространство, бранено от повърхностното лозунгаджийство. Свобода, независима от желанията на масите, която Свобода е плод на Истината, родена в дълбините на душата, съпротивляваща се всячески на външното вмешателство.

Не изключвам в списъка да присъстват същински интелектуалци, дали подписа си доброволно. Но за мен същите са излязли от територията на просветителския интелект, на чистия разум и добродетелите, на които той е управител (затова и в исканията на подписката няма интелектуален дискурс, няма мъдрост, има само повтаряне на опорките от политическото изнудване на партократите зад новото ОФ). И са се цопнали в блатото на посредствеността… Рискуващи да бъдат запомнени като обикновени политикани, кариеристи и слагачи на неолибералния „прогресизъм”, който всъщност е деградация… Изкуствени човеци, чието творчество ще се запомни с тревожното време, в което са живели. Така както помним сега „интелигенцията” и „творците” от времето на соц. режима. С мракобесната и лицемерна идеология, на която продадоха (пардон „посветиха”) таланта си…