ИДЕОЛОГЪТ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
За нас българите отдавна Левски е светец и без Св. Синод да го е канонизирал. Но освен мъченик и жертва принесена на олтара на Отечеството ни, той е и идеолог, общественик и политик в най- висшия смисъл на тези понятия…
Безспорно е бил под влияние на един друг гигант на българската политика по онова време – Раковски. Но отива много, много по-„нататък” в своите разбирания за бъдещето на нацията и човечеството. Ще попитате от къде знам това ли?
От моя прадядо Стефан Ангелов Гайдарски, чрез разказите на дядо ми и баща ми. Същият заедно с брат си Калчо Гайдарски (след освобождението станал кмет на град Троян) е бил от най-близките съратници и съидейници на Васил Левски в Троянския Революционен Комитет. Баща им (Ангел Гайдарски) е ръководител на еснафската гилдия на гайтанджиите, абаджиите и търговците в района, поддържа контакти с цариградски фирми, организатор на сезонен пазар във Влашко (сегашна Румъния), ръководи горски земеделски стопанства, и е кмет на българските махали в град Троян. По завета на своя знатен дядо (Георг) завърнал се във България, за да се посвети на своя древен род и народ, създава трайни връзки с други родолюбиви фамилии (негова съпруга е Сяра Хаджикалчова – дъщеря на известния български родолюбец, свързан с национал-освободителното движение – Калчо Хаджикалчов).
Но неговото обществено влияние не спасява синовете му от изтезания в турските затвори, когато ги залавят като членове на комитета… Слава Богу, че след като се вдига по цяла Европа вълна от възмущение след разкритията в тамошната преса за турските зверства, под дипломатически натиск на Великите сили, биват пуснати…
Но да се върнем на спомените (от първа ръка) на моя прадядо за Левски. Нека осъзнаем, че Левски влияе, но е и повлиян от най-близкото си обкръжение. Говорим за тесни възрожденски творчески кръгове – идеологически „работилници”. Където планове и тайни усилия за освобождението на България са породени от бляновете и копнежите по древното величие на предците. А наредбите… по древните закони на светите завети. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща, и ние него обръщаме.” Зад тези апостолски думи, стои цяла идеология насочена към духовната и историческа приемственост.
Това не е просто девиз и лозунг, както го превърнаха болшевиките през соца (и до сега така за някои стои само като „крилата” фраза). В своите интимни разговори с най-близките си съмишленици, Левски обсъжда и дискутира цялостната визия за възстановяване духовната приемственост от древните ни предци. За връщане към изконната ни духовност, вяра и древна култура (не гръцката, нито руската), още Раковски пише (и относно чисто българското народно християнство). Левски се бори и с духовни оръжия за събуждане на българското самосъзнание и свободолюбие, за освобождение на душите първо, за цялостна революция в умовете на сънародниците…
Затова и толкова се отличава от всички други идеолози на националното освобождение. Той вярва, че когато се промени мисленето на българина, неговото светоусещане и светоглед, тогава цял един трансформиран отвътре народ, когато се вдигне като един, никой не би могъл да му противостои. Стратегия и тактика наподобяваща на едно много по-късно национално движение, оглавявано от Махатма Ганди в Индия, довело до нейната независимост… Затова и делото на Левски е преди всичко просветителско и организаторско – в създаването на комитети и родови съвети, около които да се сформира бъдещото българско общество. И съвсем ясно изразената визия за бъдещото демократично устройство в думите му – „Чиста и Свята република…”. Колко модерно звучат и сега тези слова. И много преди християн-демократичните ценности да придобият политическа „плът” в западна Европа…
Вижте, Левски няма нищо общо с болшевишките одежди, в които го обличат сега някои организации. „И всекиму своето…” са не просто думи на Апостола на свободата, но част от цялостната му концепция за бъдещото държавно устройство, частната собственост и правата на човека. Защото термина е препратка към римското право и политическата философия. Теми, задълбочено обсъждани във вътрешния му кръг, от който кръг е бил и моя прадядо. От там и знам, че много преди да бъде предаден, той е споделял опасенията си, че имперските агенти сред другите лидери на революционното движение, му „кроят шапка” под инструкциите на тези от Великите сили, които не одобряват неговия самостоятелен и независим подход и визионерство. Но точно демократичните убеждения на Левски и вътрешния му кръг са причина и вътрешна мотивация синът на моя прадядо да стане в следосвобожденска България един от видните представители на демократичната партия и кмет, излъчен от нея. Защото патриотизмът на тези посветени люде е интегрирал в нацията и цигани, и турци, и арменци, и евреи, и всякакви народности, и няма нищо общо с псевдонационализма по руски образец. На Левски е чужда всяка тирания (не само на османската империя), включително тази на руския царизъм и империализъм. Неговият идеал е свещеното братство между човеците и народите, като осъществяване на Христовото Царство чрез Светия Дух. В този смисъл Левски никога не е преставал да гледа на своето дело като на свещенодействие…
Днес всички ние сме призвани да продължим това негово дело, което далеч не завършва с възстановяването на Българската държавност след руско-турската война. В това е и грехът на неговите сънародници, които външно го почитат, но никога не следват неговите идеали и учение. Т.е. не са последователи на апостола /букв.пратеника/ на Свободата, която не се заключава само в гражданските права, но по думите на Спасителя, е плод на Истината – Реалността, в която пребивават само синовете, никога робите…