ФЕНОМЕНИ, БЕЛЕЗИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ СЛЕД МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ

Случаят Манолова е емблематичен най-вече с това, че спечелените от нея изборни гласове бяха резултат НЕ на кметска кандидатура с ясно изразени градоустройствени проекти и управленски идеи, но на болшевишки инженеринг (в смисъла на безпринципно съглашение с цел събиране на сумарен протестен вот). Т.е. разрушително „оръжие”, което да „катурне” ГЕРБ…

В този смисъл тя не е и политически проект, защото няма програма и стратегия за развитие, а декларираните от нея „демократични” ценности са всъщност антидемократични (както междувпрочем и тези на обърналите резбата „десни”, ако искате – преминалите „отсрещния бряг”). Защото няма нищо демократично в това да си служиш с болшевишките манипулации, където „народният враг” е виновник за всичко (включително и за собствените ти политически грехове). Така се раждат тоталитарни чудовища и фанатизирани „пролетарии”, но не и демократична общност.
Колкото до нейния проект за гражданска инициатива, той също е мъртвороден. Защото гражданската инициатива не е всеобща революция, a e общ градеж, който включва всички граждани – и тези, които са част от симпатизантите на политиките на сега управляващите. Мая това не го може, освен ако наистина се промени според декларираните от нея личностни изменения и премине през своя катарзис и трансформация отвъд демагогията на нейния щаб. Но това е дълъг процес, който не се случва под светлините на политическия „биг брадър”…
Колкото до нечистоплътните смешения на ДБ, те приличат на „секс за една нощ” (и то с непознати всъщност), където освен да си хванеш някоя срамна болест, най-много да заченеш нещастно дете, което ще влачи цял живот последствията от греховните страсти на безотговорните си родители. Така и в случая, освен заразяване с бактериите на болестно разцепление до безкрай (колкото симпатизанти, толкова и бъдещи партийни платформи, които могат до безброй да мимикрират върху хранителната среда на протеста срещу всичко и всички), няма как да се роди дългосрочен и качествен политически проект, който да е част от демократическото семейство. Освен да се пръкне някое социално чудовище на обществената психопатия, което да унищожи и малкото останали демократични ценности…

Проблем обаче е НЕ само липсата на достойна алтернатива на управляващите, но и липсата (или неоткриване още?) на съответстващи им коалиционни партньори с политическа култура и гражданска полезност, които да имат по-широка народна представителност (различна от съществуващата) и по-далечна перспектива, отговаряща на модерната българска доктрина и европейското бъдеще на България… Без изграждането и подкрепата на такава платформа, чиито електорат обхваща огромната част от негласуващите (или разочарованите, но още необсебени от кръвожадни и подкупни популисти), няма как да се гарантира стабилитет и устойчиво развитие на държавата и народа…
Защото ако няма надграждане, ако не се впрегне народната енергия в полезна работа в проекти, които сплотяват обществото ни, в бъдеще ще наблюдаваме все по-чести опити народните несгоди да се използват стихийно – „всички срещу един”, разбира се с цел да се руши и превземе властта от чужди на българските интереси сили…
Надявам се това, което казвам да не остане само на ниво копипейст от пиари и съветници в партии и НПО–та, но реално да се направят възможните следващи стъпки, които са своеобразен антидот срещу заразата, която пълзи в народната снага… Разбира се това е възможно да се постигне единствено от автентични водачи, експерти не по диплома, а от опит и дарба, експертност, която не се придобива в университети, а се дава „отгоре” в академията на Живота…
Държавникът (държавниците) не е партократ (да не бъркаме партокрацията с представителната демокрация), но стопанин, който управлява общите ресурси в полза на разнородни интереси, без да накърнява справедливостта и законността. Разрешава противоречията чрез развитие на Цялото като отваряне на нови переспективи полезни за всички…
Съвсем целенасочено през целия преход старата номенклатура и нейните агенти натовариха политиката с негативно съдържание и внушиха тотално недоверие в демократичните инструменти като така отдалечиха умишлено народа от активно участие в нея. А всъщност управлението на гражданските и държавни ресурси е най-отговорна и трудна работа и е толкова „мръсна”, колкото и всяка друга работа и управление. Където има волове, има и тор. Но колко е необходим за стопанина труда на воловете!!! Така жизнено важна и безкрайно необходима е работата на политическото управление. И ще завърша със следната истина. За мръсния и скверния (отвътре), всичко (което употребява) е мръсно и скверно, за чистия (отвътре) всичко (което употребява) е чисто, добро и полезно…