За ограбеното ни духовно наследство и Свещените Писания на траките

Братя и сестри, народе богарски– избран от Бога,

Духовната война и битка за нетленното наследство на предците ни продължава с пълна сила, тази война не е спирала хилядолетия и продължава и до днес. Защото тя е битката, която изпървом се губи или печели, а след това във видимото следват благополучие или робство.
Чуждопоклонниците  винаги ще преследват общобългарското дело на блаженопочившия Стефан Гайд – който, освен всички други благодеяния към българския народ, е и преводач и съставител заедно с брат си, на сборниците древни документи „Тракийските Послания” и „Тракийските Хроники”.
Защо е това Богоборство и омраза към Вярата на предците ни? Разбира се, защото „Тракийските Хроники” и „Тракийските Послания” като автентични документи развенчават напълно мита за изключителността на юдейското откровение, както и заблудата, че обожанието на Исус Христос е дело на някаква юдейска конспирация. Свещените текстове на тракийската духовна общност разкриват Богa Слово, призоваван, поклоняем и почитан в Тракия преди своето въплъщение в Палестина. Неговото учение не е юдейско, нито мистерийната му практика е юдейска. Разказът на Тракийските Свещени Писания проследява от начало създаването на човешката раса, етногенезиса на нашия народ, от където става ясно, че Бог Словото си има народ (това обяснява защо един от етнонимите ни е словени–хора на Словото) и това е българският род и народ – богарите, които говорят Божия език (също описано в текста), сияйните(на бохарски – траху, траки), древните царе– пастири, свещенодействащи между народите.

Според гонителите на духовното самоопределение на народа ни текстовете поместени във въпросните сборници от древни документи са дело на самите братя Гайд, които били „откраднали” от юдейските писания на Библията цели пасажи, които „звучали еднакво”. Разбира се гледната точка на такива „духовници” е, че все що има духовност и цивилизация или Божествено откровение, то започва и завършва с юдеите, за  полза и употреба от техните прозелити. И понеже под тяхно подразбиране (а и нарочна манипулация натрапваща популярната версия, като задължително единствената истина) първи по „заслуги” са палестинските писатели, от това следва според тях, че от там са привнесени в сборниците от Свещени документи „ Тракийските Хроники” и „Тракийските Послания” .
Но…в действителност е обратното – Истината е точно противоположната. Преводачите и съставителите на „Тракийските Послания” и „Тракийските Хроники” съвсем умишлено и нарочно сме превели определени пасажи да звучат аналогично на съвременния библейски превод, с цел да покажем духовния и културен обмен в древността, както и наличието на по-ранни извори използвани в пророческата традиция на посвещенческите общества от тайновидци и оракули(буквално от тракийски=уста /на Божеството/). Много преди клеветите и нападките срещу духовното литературно наследство на траките, ние – екипа от института по Т-наука и по-специално отдела по интегрална теология, сме търсили удовлетворителни отговори на въпроси касаещи привидните противоречия в текстовете, като значителна част от отговорите са отдавна публикувани в различни сайтове. Може да ги прочетете на http://stephen-guide.com/faq.html .
Всеки непредубеден читател ще разбере целта, заради която сме приближили максимално въпросните аналогии и „съвпадения”, а именно – за да се подчертае, да стане очевидно чрез възможно най-близко звучене, че става въпрос за по-древни извори на познатите ни писания от Библията, за една пророческа традиция много по-древна и разкриваща, че  първичното Християнство много преди въплъщението на Бога Слово, е  оригиналната религия на човечеството и Вяра на предците ни. Пророците на стария завет пророкуват чрез Христовия Дух (както свидетелства и самия св.ап. Павел) същия Бог, който в Тракия изначално е поклоняем преди да стане Човек. Това оборва общоприетата заблуда, че Христовото учение е секта на юдаизма.
Също така не трябва да се заблуждаваме , че по-разпространеното и общоизвестното е и по- достоверно или първоизвор, напротив – точно обратното. По-древните документи са по-редки, логично поради по-голямата дистанция във времето, защото техните носители са били по-малко разпространени(поради малката популация ) и уязвими от унищожение от времето или врагове, както и от приемници (с цел да скрият заемката, след като са ги използвали – преписали или взаимствали от тях)… По- късните писмени извори са по-масови поради растежа на населението (от там и на последователите) и в зависимост от други субективни фактори или шовинизма на народите, които си присвояват правото да бъдат единствен божий народ… Но това не ги прави първоизвор, точно обратното. Пример от по-близкото минало са произведенията на старата българска книжовна школа (унищожени от поробителите), които намираме в по-късните преписи на много по-младата руска литература…
За самите текстове от старозаветното писание на Библията, отдавна са се произнесли множество авторитетни учени , които твърдят, че петокнижието на Моисей , включено в канона на Библията, не е писано от един автор, но от няколко различни личности, което важи и за останалите пророчески книги и особено за книгите и летописите за юдейските царе. Други твърдят, че в юдейските писания има директно плагиатстване (или поне взаимстване) от древни текстове от Шумер и Египет или други по-древни култури в Палестина. Широко разпространено в научните среди е и мнението, че по времето на завръщане от Вавилонския плен на част от юдеите (много по-късно от юдейските патриарси и Давидовото царство), книжника Ездра създава религията на книгата с прочити от нея по синагогите, традиция затвърдена в последствие чрез превода на гръцки от 70 юдейски преводача, при царуването на Птолемей – македонски династ, управлявал късен Египет след походите на Александър Велики…
Обаче, никой до сега не е показал оригиналните текстове на Библията, но само и единствено много по-късни преписи на юдейските книжници… Щом вярват само на оригинален текст (какъвто не съществува днес от никой от античните автори, а само преписи, камо ли от по-древно време), тогава защо днес юдействащите вярват старозаветните библейски писания – нали и на тях липсват оригиналите? Или това е така, защото имперската машина, на която е служела в последствие една блудстваща с земните царе институция е наложила общоприетото, т.е. всеобщото е станало „единствената версия”…
Колкото до палестинската традиция, или както я наричат – еврейска, има тонове литература, писана през вековете от автори, които оборват нейната автентичност. И до днес няма научно (или археологическо) потвърждение за достоверността на историите за Аврам, Моисей, Давид и много други (да не говорим за други многобройни несъответствия), но това не пречи да се изучават в съвременната еврейска държава от деца до възрастни като единствената автентична история на юдейския народ… Да напомним, че след епохата на просвещението до археологическите открития в Палестина през 20 век повсеместно се е считало, че всички библейски събития са мит, поради което сред вярващите се появява течението на екзистенциалистите (най-ярък негов представител е Киркегор), които развиват тезата са същинските събития в духовния свят, които не се влияят от познатата засега и затова и непълна научна „фактология” на физическия и сетивен опит.
Всичко това не означава, че трябва да се пренебрегват старозаветните писания на Библията, точно обратното, трябва да се изследват задълбочено, защото зад тяхната буква се крият други духовни значения и пластове отвъд „говорещата змия”(в Едемската градина), скрити зад мистерийния Език на образната тракийска Реч, като код към същинската семантика в тях. Тези пластове са неразбираеми от буквалистите, защото без духовния код на Първооткровението те остават неразчетени, неприложими буквално(особено днес), както някога са ги разбирали (а и сега така) фанатици и фарисеи. Както гръцките митове (което се отнася и за египетските такива) отразяват изкривено реални исторически събития и духовни послания, така и обратното – библейските истории , подлежащи на семантичен превод (подобно на образния език на притчите и пророческите предзнаменования) ни разкриват една друга действителност, която винаги е настояща… Подобно мъртвата и примитивна египетска религия и магия на египтолозите и техните секти (според както те я разбират и пропагандират) е един погрешен прочит на древната премъдрост. По подобни причини, движещи настоящите „монополисти” на Свещеното Познание , Корпус Херметикум е обявен за християнски фалшификат, създаден „късно”– през първите векове от новата ера (в днешно време все повече изследователи преосмислят това становище). Днес доказана и призната дори от археолозите и египтолозите е тезата за външен неегипетски произход на египетската цивилизация. Затова само чрез анализ на по-древните (с най-малко 1000 г.) йероглифни текстове върху артефакти по нашите земи, може да се разбере истинското съдържание на древните послания в Египет. Каква е посоката на обмен на древното познание става ясно от изследваните и разчетени по метода Гайд артефакти , изложени по наши музеи и частни колекции. Но това е малка част от хилядите свещени знаци върху плочки и други глинени и златни съдове, чиито реплики още в древността са били разпространени из цялата тракийска диаспора и по поречието на Дунав(Истър/Писон).
Както и гръцките митове придобиват смисъл само чрез Тракийския епос (виж книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”–историята на аргонавтиката на Орфеос– втория Орфей, потомък на патриарха Орфей…), така и скритите послания и символи в старозаветните палестински писания могат да придобият богато съдържание различно от повърхностния прочит чрез древното тракействане. Свещените писания, независимо дали са обявени авторите им от един или друг етнос, имат един общ източник – Богът на пророческите духове/Откровение на св. Йоан 22/6/. Като откровение Божие, те са относими отвъд контекста на определен времеви отрязък, и затова са всякога и предстоящи, дори когато са изпълнени в миналото в частност в определени събития от линейното време, точно както Еклисиаст (автор поместен в сборника озаглавен Библията) казва: „каквото е било, пак ще бъде…..”(1/9). Безценно е да разберем предстоящите изпълнения на пророчествата, стига да имаме верния семантичен превод (по метода Гайд)на Образния Език в тях…
В Тракийските Послания и Хрониките можем да разберем повече за Духовната Територия, която са населявали предците ни – реки, долини и планини, носещи Едемските Първоимена , назовани на Божествения Първоезик. Където и да отиват в своите преселения и колонии, те дават подобни имена на други реки, планини, назовават местата, които обитават, за да помнят потомците порталите между световете – небесни врати към Първородината на Божественото Присъствие. Така че традицията на свещените химни (наречени еподи в древна Тракия) на пророческата поезия, не се ограничава до възпяване палестинската пустинна природа, защото първия Орфей /не Орфеос от похода на аргонавтите/–Патриархът на Храмовото богослужение, е с хилядолетия преди Давид псалмопевеца…
За съжаление въпреки многобройните артефакти, които сочат Тракия като люлка на първата цивилизация, заедно с ДНК анализите, които доказват, че българите днес са физическите потомци на траките, от което става ясно, че тук е нашата прародина, заради унищожаването на памет и Вяра богарска, днес българите не познават Свещената история на народа си, нито нейните поуки и последствия. Затова, когато за пръв път се срещнат със Свещените текстове на предците си, те се удивляват, а често и не вярват, защото им е насадена от заобикалящата социална среда малоценност, възпитани са в чуждо поклонничество чрез фалшифицираната от чуждите лобита в науката ни история. Вярват на това, което казват в древността и сега за тях съседи и врагове, но не и собствените им предци в древността и братята им сега… Считат за измислица или заемка от чуждо „величие” всяко позоваване на духовното ни наследство, точно защото идентичността им е отсечена от древния си корен. Както американските мисионери не знаят, че идват да проповядват на потомците на учениците на св. Андрей и св. Павел, пророкували по нашите земи, така и днес юдействащите негодуват срещу сборника древни документи – Тракийските Хроники , където е засвидетелствано , че хилядолетия преди стария завет на юдеите, богоносци по нашите земи, хилядолетия преди Моисей, са сключили завет с Твореца на всичко видимо и невидимо , че практикуващи мистерийната религия на богооткровената Вярa са побеждавали, надделявали и вършили знамения и чудеса…
Свещените писания проследяват НЕ човешката интерпретация на събитията, а това, което се случва според духовния поглед на мъдреца– тайновидец, виждащ Божествените Знамения и Съдби всред народа Си, разбиращ Божието Провидение и Промисъл, свидетелстващ за невидимата битка и победа на верните над силите на тъмнината…Без Свещена история няма свещен народ, а само езически басни, суеверия и ню-ейдж халюцинации… Това и искат враговете на богарите– да не познават Свещената си историята , която е Дело Божие –проявление на съдбите Божии – летопис на редуващи се отстъпление от Завета и последвало робство, завръщане в Правдата и следващ възход. Бог измежду всички народи е имал свои избрани родове, чрез които е явявал Волята Си, такъв е нашия древен род и народ. Слава Богу освен преписи, които винаги могат да бъдат обявени за нови или древни фалшификати от тези, на които им пречат, писаното в сърцата и духовното ДНК на един род и народ, не може да се изтрие , защото ние –богарите, сме тази книга, която е вечна и на която сам Бог пише. Защото свещените писания са записвани на хартия, но Божественото откровение, писано вътре в човеците, пребъдва от поколения в поколения , където и сега възстановената традиция на синовете и дъщерите на светлината се съхранява…
А Стефан Гайд, освен своя безкористен труд и жертва на своите лични ресурси и средства, понесе всички посегателства заради възстановяване на тази Свещена традиция, като плати с цената на мъченичеството си. Понеже явно не е достатъчно посочването в самите сборници на автентичните документи, които са поместени там, и след като разсъждавам, че така или иначе и да покажа на всеобщо достояние древните текстове, все тая, пак ще ги обявят или за ватикански фалшификат, или за коптски такъв (нали и св. Евангелиета днес обявяват за пренаписани и цензурирани от църквата) предпочитам в памет на брат ми, сборниците да останат в главите на невярващите „негово произведение”. Нека така да останат – като негово дело…
Колкото до мен, започва да ми харесва (по човешки) да ме обявяват за автор на свещени текстове. Затова от сега ще се постарая да не обнародвам документалните извори , от които черпя информация, без това съдържанието се плагиатства безогледно от писатели, които иначе плюят извора, от който пият… Ще се себеогранича до това само да коментирам съдържанието на такива документи. И Моисей не цитира изворите от които черпи сведения за книгата Битие и не е счел това за кражба, щом е осветил Единия вечен Автор – Богът, Творец на всичко и Баща на всички народи по земята. И така ще бъда почитан като автор на духовните послания към българския народ… Благодаря Богу, че ме освободи от бремето да доказвам нечия автентичност, за мен е по- важно самото послание и неговия плод. Благодаря!!!