БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ И ДЪРЖАВАТА НА ДУХА

Геополитиката е „игра на тронове”, в която в крайна сметка става това, което е намислил „Господаря на Светлината”… Разбира се, не както е представено в сериала по НВО…

Учредяването на Българската Екзархия е събитие единствено по рода си в най-новата ни история. Въплътило усилията на българския народ (едно изключително само българско дело). И доказателство от Дух и Сила, че Държавата на Духа предхожда земната(светската) държава, като нейна предпоставка. Така се случва нашето Възраждане първо като духовен акт. И се увенчава с възстановяването на Българската държавност.

Глас народен–Глас Божий, казват. Така е, но при конкретно условие, за което условие никой популист-манипулатор няма да ви спомене. Един народ се ражда, когато извика към Бога на предците си. Първо Него призовава като Източник на Свободата. Точно такъв Вик от нашите предци чува Бог, за да задвижи геополитическите сили и световните събития в изпълнение на Своя план за изход и освобождение на своя избран народ… Този Вик издигат борците за църковната ни независимост освен пред Бога, но и пред европейските народи след кланетата по време на Априлското въстание. Който Глас Бог облича с конкретни земни сили (държави и тяхната мощ) ръководени от собствени имперски интереси. Т.е. мъдрите на този свят са уловени в лукавството си. Подобно на вавилонския цар Навуходоносор, който пророкът нарича Божии слуга.Същият, без да знае, изпълнява Неговата воля сред народите, ако и да не е познавал Бога. Като персийският цар Кир, който наричат помазаник, защото дава свободи на поробени народи в тяхното верско самоопределение. Да, Бог влага в сърцата и на зверове да спасяват и кърмят избраните Му синове и дъщери…Подобно самият държавнически акт на учредяването (узаконяване) на Екзархията, е извършен от „Високата Порта” (от султана). Това е повод за гърците фанариоти да твърдят, че това се е случило против църковните канони, понеже се е осъществило чрез светската власт (в случая османската такава). Но нали също така с намеса на империята някога много преди това се е преустановило съществуването на независимата българска църква (противно на църковните правила), и затова е напълно легитимно и справедливо възстановяването й, като поправяне на тази несправедливост.

Точно затова обаче, въпреки тези напълно справедливи доводи, случването на Схизмата (отлъчването на Българската Екзархия от страна на православния събор свикан от цариградската патриаршия), е знак, знамение Божие, сочещо връщане към корените на нашата Вяра. Вяра в Бога на Кубрат, Аспарух и Тервел. Баща, син и внук, посветени в най-чистото, изначално апостолско християнство. Вяра българска много преди реформата на цар Борис и официалното „покръстване” от Византия. Апостолска Вяра, в която намира приемственост старозаветното християнство на Орфеевото законодателство и пророчествата на тракийските оракули. Вяра засвидетелствана и утвърдена в новозаветната проповед на Христовите ученици– Павел и Андрей (култа към светеца просъществува сред павликяните/букв. павловите/и след падането на българските земи под османска власт). В този ред на мисли титлата „Екзарх”, освен ограниченото й тълкуване в гръцкия ортодокс, също сочи към пряката апостолска приемственост на Българската Вяра…

Затова Схизмата (отхвърлянето на българския църковен народ от цариградската патриаршия) е всъщност благодат свише, защото възстановява завета на предците ни с Бога, който вечен завет не зависи от волята на човеци. Защото е Божия воля, която превръща народния събор около Бога , в Държава на Духа. Защото, ако и да сме нямали тогава все още светска държава, имали сме вече духовната такава като проекция на събора (църквата) на народа Божий, сред който е и Неговия Глас… Така е било, така и ще бъде…

Но за съжаление този Божий промисъл остава неразбран след възстановяването на Българската държава след руско-турската освободителна война. Което отстъпление довежда в последствие постепенно до загубване на Духовната държава и Единството на българите, а в събитиен план, в проявения свят, до националните катастрофи и загубване територии –държавни, и на Екзархията. Което доказва, че когато българите губят държавата на Духа, загубват и земните си придобивки и държавни достижения… Това проличава особено след поробването на духовността от тоталитарния режим след преврата 1944 г., когато църквата бе превърната в инструмент на болшевишката атеистична идеология, с внедрени агенти на ДС. Особено знамение е, че именно по време на болшевишката диктатура, Българската църква бе върната (призната) отново в събора на каноничните православни църкви. Чрез политически машинации, с политическа цел, като руски инструмент за влияние в Световния Съвет на църквите, и като съюзник на Московската патриаршия в доминацията й над другите православни църкви. В интерес на използването на православието в идеологическите войни на Кремъл.

Затова историята (и истинската ни „биография”) винаги трябва да се разглежда и помни като Свещена– като поредица от Духовни съдби и знамения, с поуки сочещи пътя обратно към Дома…