За държавността и народното (НЕ)доверие

Недоверието на българите към държавните институции, не е само настоящ феномен, като продукт на повсеместната корупция в обществото ни. То винаги е било (и е) в резултат крушението на ценностите и доверието между самите българи. Така, че когато боледува държавата, всъщност раната е в Тялото на самия народ. Там и трябва първо да дойде изцелението. Но недоверието към държавниците има по- дълбоки основания от тези, които постоянно се изброяват в публичното пространство. Преди всичко то се корени в духовното наследство и опит през цялата свещена история на нашия богоизбран род и народ, където Бог прорязва разделителна линия между външната държавност и ред, и вътрешното Царство на Духа Божий, който се е движил и се движи в Свещеното пространство на българина, на неговия дом, семейство, род и народ…
Българите са били лъгани и са лъгани винаги, когато търсят избавлението навън – било в чужда държавност, било в какви ли не форми на държавно устройство (пак привнесени отвън). Божието Провидение и Промисъл винаги разваля илюзиите на уповаващите на привременното, било на човеци, било на партия, било на държавни институции или обществени организации … Богът, който обитава Свещената ни Земя и Род, ще събори идолите на чуждопоклонниците, независимо дали упованието им е в Русия, САЩ, Европейския Съюз или други съседни държави…
Господарят на Живота НЕ обитава в държавата, в нея няма Живот. Функцията й от Бога е да регулира и защитава живота (чрез законов ред), но не може да го поражда.Тя може да създава закони с права и задължения за отделния гражданин, може да защитава и служи на семейството и потомството му, но не го създава… Полезната й задача поставена от Бога, е да възпира злото като наказва и ограничава злотворците, които заплашват и вредят на Живота, да прилага насилие спрямо насилниците, които нарушават правата и ограничават свободата на другите… Но държавата не може да изпълни нито личните, нито семейните, нито народните цели и задачи, защото те се изпълняват, изпълват, от Самия Живот, Който тече в недрата на рода и народа, чийто извор е неговия Началник(Начинател). Тя не е Бог, затова няма и не може да има отговорите за бъдещето на нацията ни. Затова биха били смешни, ако не са толкова заблудителни за мнозина, девизи от типа: „да си върнем държавата“. Кои да си я върнат? Нали около нея винаги гравитират тези, които искат да я ползват за инструмент за лично облагодетелстване и в интерес на своите приближени, което е винаги за сметка на другите заинтересовани, които също се стремят да се домогнат до нейните ресурси… Използването на такива популистки лозунги винаги е манипулацията на тези, които всъщност се борят за хранилката на властта. По това ще ги разпознавате. Всички пропагандиращи промяната на държавната власт с обяснението, че тя е отговорна за всички несгоди и злострадание на народа, но също и източника на неговото бъдещо благоденствие (ако те са на власт), помнете, тези демагози винаги лъжат – или другите, или себе си, защото след като се доберат до нея не могат да устоят на изкушенията й( Спомнете си тези, които в следосвобожденска България „осребряват“ чрез държавни постове своето участие в революционните борби). Но много по-лошо е ( и по-често), когато такива лозунгари са просто агенти на чужди държави и тяхната геополитическа игра…
За разлика от гореспоменатите политикани, хората, които Бог издига, се стремят да култивират и облагородят самосъзнанието на българския народ, да го върнат към неговите духовни корени и да му посочат пътя към вида дълговечни плодове, заради които го е посадил в тази свещена земя Твореца. Защото само промяната средата на общуване, взаимотношения и взаимодействие на българите чрез завръщане в Свещеното пространство на Духа, ще има за последствие и друго съдържание и на държавността според нейното истинско призвание. Единствено от такава одухотворена среда произлизат достойните държавници, закърмени с нейните духовни ценности, за да могат да останат верни и под натиска на съблазните на властта.
Единствената власт, която не поробва, а напротив освобождава, е управлението на Духа–Царството на Бога вътре в нас. В тази Държава на Духа Божий, няма насилие на човек над човека, защото сам Бог управлява чрез Духа си, и Неговия Ред се осъществява чрез духовните средства на Правдата. Тя вирее всред всякаква форма на външна държавност, и устоите й са непоклатими по време на всякакви превратности. Чрез това Царство на Правдата съществуващо в недрата на народа ни, винаги избран остатък е оцелявал и предавал духовното ни наследство на потомците нататък през вековете, за да възкръсва като феникс в избраните от всяко поколение. Затова, както казахме в началото, дълбоко у българите е вложено това недоверие и негативизъм към всякаква форма на външната – чужда на народа, държавна власт, но кога и в кого ще се събуди копнежа към духовното Царство, онаследен от светите ни предци…?

В духовната криза в която дълбоко е навлязло нашето общество, ще се явят достойните синове и дъщери на Духовната ни Родина и Свещеното ни Отечество, които са българи не само по плът, но и по Дух, затова могат да се нарекат богари – богоизбран род и народ.