ВОЙНА ИЛИ МИР (ПРОРОЧЕСТВО ЗА …2017… )
ВОЙНА ИЛИ МИР (ПРОРОЧЕСТВО ЗА …2017… )
Знам, че за 2017 г. всички искаме да чуем хубави позитивни неща. Разбира се, както слънцето дарява даром своите лъчи и земята своите плодове, така и Творецът дава щедро от всичко на човешките деца (така ще бъде и през новата година), но дали всички тези блага стигат до тях? Или техни братя заграбват за себе си дяловете и на другите? Не са ли ограбвани те, ходещи жадни, гладни и просещи, докато други обсебили за себе си властта да управляват несметни богатства, така поробват братята си чрез липсата на блага и за тях, блага, които нечестивите разхищават и унищожават, но не споделят с бедните. А защо тогава (ще каже някой) Подателят на всички блага търпи тази неправда на човек срещу човека? Защото никой (и угнетители и угнетени) не Му благодариха в признателност за живота и всичко, което е създал за тях. Така човеците се показаха крадци спрямо Стопанина на всичко сътворено. Затова Той е оттеглил своята защита от безумните. Затова и за богатите (в това число и за бедните) крадци, деня Господен се явява като крадец (според мярката, с която са мерили, и на тях се отмерва), защото в един миг (за всеки той идва по различно време) им се отнема това, което са похитили от по-напред…И това е защото и самите крадци са ограбени от невидим крадец и лъжец.
Затова, за да не бъдат ограбени благата, които са предназначени през годината за нас, нека се научим да разпознаваме тези, които искат да подкопаят нашия дом, за да бдим и опазим добрите дарове на Живота…
Пророчество не означава само предричане (разбира се, съдържа и това), но то е разкриване невидимото, което движи видимите… Време и времена (еони) съдържат в себе си пространствени предели и неумолим ход на процеси в човешката природа и душа. Тези процеси в ест-еството на света ни движат, като така имаме възможността (която за съжаление малцина използват) от опит да познаем себе си като част и проява на самия Живот… Всеки нов ден от новата година в календара на Божественото Време изпълнява (изпълва) своята задача, дадена му от Промисъла на Провидението, да ни даде ежедневния ни същностен Хляб (духовна храна като наша цел и задача). Така, че спокойно–има грижа отвъд нашия ум, в която грижа на Отеца и Твореца ни ще намерим покой и Мир, дори когато изпълненията на пророчествата изискват нашето воюване и отстояване срещу неизбежно идващите съблазни и злини. Ако има какво да пазим, по-добре да сме въоръжени със знание за предстоящото.
Мирът– това е ред( порядък и взаимотношения) на света, в който живеем. Войната е или в защита на такъв ред, или воюваща срещу него с цел да го руши. Има и трети вариант – тя да е инструмент за поддържане статуквото на реда, както често се случва … В този смисъл има воюващ мир, има и „мируваща” война (т.е. състояние на война, която е вид ред).
Относно още едно понятие– „смирените” често са просто примирени със статуквото. Смирен в онзи онтологичен и религиозен смисъл е този, който е в мир с Правдата и Истината, но иначе непримирим с гордостта на неправдата и нечестието …
Но ако говорим за военните действия, които са причина за смъртта на милиони и милиони човешки същества загинали през хилядолетната човешка история, то това е най-голямото зло, заченато като първородния грях на човечеството, греха на братоубийство. Библейската история за Каин и Авел, ни разкрива истинския подбудител–гордостта на завистта, клеветника разделящ брат срещу брата… И от тогава все същият подстрекател е изпращал и изпраща невинните в името на чужди интереси, на безсмислена смърт и душевно оскотяване, независимо с каква демагогия и идеология е обличал всичкото това безумие. Няма кауза, която да осмисли каквато и да е кървава война. Никакво насилие не е оправдано освен самозащитата, когато браниш собствените си беззащитни близки. Няма оправдание за такова престъпление срещу Живота, освен себежертвата в защита на Самия Живот Вездесъщ…и Правдата. Кой Живот? Живота не познава смъртта, затова всяко човешко същество пожертвало се за другите и за Истината, отвъд прехода от тленно към вечното, продължава своето съществуване заедно с безценното съкровище, което е опазило вътре в себе си. Коя правда? Тази, която осмисля (и е задача на) земния живот, за да стане изпълнен с Любов и Верност, които са от нетленното битие, заради които си струва да отдадеш временното.
Кога и как може да настъпи истински мир? Когато човеците започнат война с истинските врагове на човешката раса. Единствено такава война ще крепи и съхранява мира между самите човеци. Кога ще бъдем в съюз помежду си (вечен мирен договор)? Когато приемем вътре в сърцата си един другиго като самите себе си. Когато се обърнем бащи към чада и чада към бащи. От род в род, народ , човечество, поколения към поколения, дори живи към покойници, от настоящето към древността, докато се върнем в лоното и единството на първото човечество и първата човешка двойка, първите Майка и Баща…И познаем, че всички сме братя.
Тогава ще станем свободни от емисарите на греха и беззаконието, от корупцията на нечестието и от насилственото погубление, всички те криещи се зад фасадата на „божие” непогрешимо представителство, където „богът” им може, освен религиозен идол, да бъде и политически, икономически или психичен фетиш. Тайната на беззаконието винаги се облича и с идеологическа „правда”… Наистина докато психопатията (неспособност към емпатия , състрадание и съчувствие) има с каква идеология или религия да се облече, докато обсебеният, има с какво да оправдае проявите на своята завист, злоба и омраза, докато бесноемият самоубиец намира „кауза”, по повод на която да „накаже” други, а заедно с тях и целия свят, ще продължават човекоубийствата да радват демоните от преизподнята. И това няма край през цялата човешка история и сякаш е невъзможно да бъде другояче, защото войната е в нас самите…
Разбира се, по-добре на футболни мачове и олимпиади отколкото на война народите да защитават националната си гордост и да оспорват превъзходството си. По-добре е дори когато футболните им агитки излизат от добрия тон и се налага да ги усмиряват правозащитните органи. Може да е манипулативна и неискрена такава сублимация на разрушителната енергия, но по-добър е такъв вид лицемерие, отколкото бруталната „откровеност” на животинските нагони и насилие. Естествено нещата не са така прости, но примерът показва, че изборът не е в това дали да има Глобализъм и световен ред (няма друга разумна алтернатива), а какъв да бъде той…
Ето картината на възможен сценарий за глобалния ред пророкувана преди 2000 години от Човешкия Син:
„ И ще чуете за войни и военни слухове;…защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство...” Матей 24/6,7
Тези думи се отнасят за времето преди края на дните и второто пришествие на Човешкия Син… Интересно е това, че както края на дните може да се тълкува НЕ само като унищожението на Земята и човечеството от всевъзможни катаклизми, но и като свършек на определена епоха в човешкото развитие и начало на коренно ново състояние на нещата във вселената и човечеството, когато ще се открие Човекът от „дясно на Силата”, т.е. проявен в природата и събитията, промяна, която е толкова генерална и тотална, че слага край на сегашното състояние на нещата…
Но преди това според пророчеството цитирано по-горе, света ще достигне до глобализъм с особени и типични характеристики, които понастоящем наблюдаваме като глобална тенденция повсеместно.
Сегашния либерален модел също проповядва „мир и безопасност”, но какво разбира под това? Мирно съвместно съществуване между култури, раси, етноси, религии, класи , полове и т.н. идентичности, в рамките на демократичната правова система с върховенство на закона, пред когото всички са равни. Дотук добре. Но зад фасадата на коректното говорене какво се крие?
„Военни слухове” казва пророчеството. Но такива винаги е имало, но никога информацията за всякакъв род конфликти не е била така достъпна и така агресивно и зрително представяна, както днес, една същинска информационна война, която виждаме да водят медиите по света. Но кой е най-потърпевш?–разбира се медийният консуматор, чийто ум е станал арена на военните действия на всеки срещу всеки, насилие от всякакъв вид –от телесно, до емоционално и ментално. Такова масово противопоставяне и разделение презентира и мултиплицира демона на страха–състояние на страх и очакване на злото от всякъде, като се започне от съседа и се стигне до най-близкия до Земята астероид. Такава нагласа или култивира всякакъв вид „пиянство”, като вид бягство в стил: „да пием и ядем, защото утре ще умрем”, или отваря широко врати в човешкото съзнание за всякакви бесове на омраза и човекоубийство. Това е началото на една перманентна и всеобхватна Z-та световна война, където бойните действия вече не са географски локализирани, нито имат нещо общо с държавните граници. Защото информационните технологии я пренесоха като вирус навсякъде, вътре в човека, между човек и другия до него, където все повече ужаса (терора) на военните действия се пренасят в ежедневието, в бита на отделния човек, в семейната среда, на местоработата, в квартала, между групи, класи и субкултурни общности, някой от които до съвсем скоро са съжителствали мирно и приятелски без лукави подозрения помежду им. Всъщност обратното на зададените цели в гражданското общество, лека-полека процъфтява противопоставянето на религиозен и етнически признак, задълбочава се недоверието, страха и омразата към другия…Когато консумацията и благоденствието на „азът” и себенасищането са издигнати в култ, другият е конкурент в преследването на щастието и затова винаги „виновен”. Нека си спомним как фиксацията във „врага” излъга европейските национални държави и доведе до двете световни войни и до техните многомилионни жертви .
Но какво да очакваме сега, като изпълнение на пророкуваното –„Царство срещу царство”, нови войни ли между държавите -хегемони в света?
Поради това, че световната банкова система и световните пазари правят държавните икономики взаимно обвързани и взаимно зависими, всъщност „царствата” са международните наднационални мега-корпорации. Днешните елити са наднационални, дори когато като демагогия използват пред електората си националистическата риторика. Днес все повече държавата е инструмент на световната финансова олигархия, отколкото самостоятелен субект, а нейния политически модел е по-скоро фасадна демокрация. И тези тенденции са неизбежни, както е пророкувано (друг път повече за това) за времената, в които живеем. Но можем да заключим, че независимо дали става дума за „горещи” или „студени” военни действия, всъщност това са корпоративни войни между определени лобита всред свръх богатите властници на света.
Пророчеството на Човешкия Син се отнася точно за бъдещия (и сега пълзящ) глобален ред , защото ако ставаше въпрос за междудържавни военни конфликти или воюване между народи, то такива винаги е имало, съпътствали цялата човешка история.
Но никога досега военните конфликти не са били пренасяни вътре в самото човешко общество. Никога така не е било то фрагментирано на отделни сегменти, противопоставящи се един на друг, но всички те вътре в обществения организъм. Глобалната информационна война се води на всякакво ниво, за унищожаване на конкурента чрез инжениране всякакъв вид компромати, с цел монополизиране, било на религия, било политики, било ресурси, включително и човешки. Човешкото съществуване и общуване (зад маската на лицемерието) се превръща в постоянна битка за духовни територии и жизнено пространство в градове, улици, жилища, семейства…и т.н и т.н… Неизбежността на глобализацията, на коорпоративното настояще и бъдеще, ни води към мир, в който няма да има никъде ясна фронтова линия , но и никъде няма да има мир между човеците. Навсякъде в обществото ще се воюва с другия, и едновременно с това навсякъде ще бъде налагана (и силово) мирност (световен порядък). Редът (мира) между етносите, религиозни общества и т.н и т.н. общности, ще бъде в „безопасност”, поддържан и под рестрикции от органите на реда, защото всички прослойки ще бъдат разположени по вертикала в гражданското общество. Но перманентната война за политическо, икономическо и културно надмощие ще продължава (спомнете си казаното в началото за мируващата война), но най вече в душите и умовете на хората, в самия човек разкъсван от противоречия между фрагментите и елементи на собственото му съществуване. Война още от вкъщи, в детската градина, в училище, на работното място и т.н. , навсякъде, защото информационните технологии улавят всички като участници в един всеобщ и непрекъсващ „Биг Брадър”.
Всъщност недостатъкът на сегашните опити в социалното инженерство е, че изкуствено и насилствено се налага „мир” и „безопасност”, които са толкова такива в действителност, колкото ги има и в самата дива природа... Нима не се борим с тлението и болестите в настоящето битие , нима телата ни не воюват с вируси и микроби? И както медицината се стреми да отстрани чуждите тела и зарази, така и лечението на човекоубийствената война, започва с диагностициране първопричинителите на злото в света…
Да, войната е неизбежна, но дали я водим срещу когото трябва, и дали имаме оръжията, които ни трябват? Знаем ли как да ги използваме? И най-накрая– имаме ли качествата на характера и мъжеството да ги използваме праведно?
Първо–кои са враговете ? Техните „лица” и „тела”, които са „обличали” през вековете, са били различни, но те са едни и същи погубители. Оръжията, които използват са пак човешки–техни жертви, приемници, използвани като марионетки срещу братята им. Техни агенти, освен поставени от тях човеци предатели на човешката раса, могат да бъдат дори телесните ни нагони. Подтиквани и насъсквани от похоти и страхове, човеците са се изтребвали помежду си все за територия, ресурси, власт и удовлетворяване разни страсти (първата описана като „световна” война–Троянската, казват е заради „жена”–Елена). Но истинската плячка, цел на скритите подбудители към кръвопролития, е една друга „валута”, която не търпи инфлация и е конвертируема във всички светове… Това е искрата Божия –индивидуалната човешка душа–живота, който е в нас.
Защо ли е толкова важна? Защото тя е животът, върху който паразитират същества от невидимия спектър, но и медиаторът-амфибия между световете. Същата е и „гориво” за енергията необходима за пътешестване в пространството и времето, но и жилище и хранилище за духовните раси…
Същинската война, която се води от хилядолетия е всъщност за умовете и сърцата на човеците, пленявани през вечността за целите на нечовешки раси.
Как и къде да открием тези врагове? Първо трябва да осъзнаем, че те не са явни, нито са от човешка плът и кръв. Затова като първо условие за успешното ни воюване, е необходимо да ги извадим от тяхната анонимност на светло. Ако изследваме техните влияние и „ветрове” на внушения, които изпъват платната на емоции, мисли и страсти, ще се научим да разпознаваме техните имена и чинове. Те са враждебни интелекти-поробители, добре познават слабостите на човешката раса, и ги използват, за да насъскват хората едни срещу други. Вдъхновители са на идеологически догми, чрез които държат в плен умовете в измамни предразсъдъци. Осквернители на добрата природа – извращават нейната употреба. Съблазнители чрез илюзии и виртуални светове, изкушават в поклонение на безполезни идоли и тленни земни богатства. Замъгляват чувствата и мисълта чрез измамно и нетрайно насищане сетивата и телесните страсти.
Но как да ги наречем? Нямат собствени имена, но такива, с които ги е наричал човекът. Безименни, те се хранят и обличат с мислите и имената от човешката реч и така създават безброй имитации на това, за което са предназначени думите й. В древността по-високите чинове в тази тъмна йерархия са узурпатори над Творението в умовете на обсебените от тях човеци, поради което са достигнали статут на „богове” и „богини” в пантеона на идолопоклонниците. Наричани са по най-различен начин от воюващите с тях, според характеристиките на техните зловредни влияния, а после в митовете и приказките на народите, придобиват допълнително украсени истории за караконджули, орки, вампири, демони и т.н. и т.н. Всички те са немъртви, но се проявяват в света на светлата материя задължително посредством човеци (независимо дали починали или живи). За тях е най-лесно да отварят портали към нашия свят чрез спиритични сеанси и викане духове на мъртвите.
Дори във времената след „просвещението” в „епохата на разума”, лесно заблуждават любопитните, като се представят за възвишени духовни водачи усъвършители на човешката еволюция. Натрапчиво обсебват умовете и свободната воля и са причинители на всякакви престъпления, битови убийства и „ нещастни случаи” извършени от полуделите им жертви. Безброй са извращенията на човешката природа, всички до едно с тяхно авторство.
Но защо им е така лесно да заблуждават човеците? Защото духовният свят на тъмната материя е непознат за нашите сетива и всеки измамлив дух може да се представя за какъвто си иска пред невежите и неподготвени души, които нямат трансформирани възприятия и сетива, които да различават и разпознават духовете. Прихванатите в страсти и гордост, самоуверените доверчиво отварят канали (ченелинг) към други измерения, през които влизат измамните същества. Така сърцето остава беззащитно като къща с отворени врати и прозорци, незащитена и осквернявана обител, в която всеки разбойник може да се настани неканен, блудилище за всякакви нечисти сили.
Но най- новата мода в маскарада на тази злонамерена раса е да се представят пред човеците като извънземни пришълци долетели с космически кораби през невъобразими и непреодолими пространства, докато всъщност те са били винаги тук редом с човечеството, криещи се като хищници в сенчестите кътчета на обитавания от нас свят. Всички срещи с такива „представители на по-висши братя по разум” в крайна сметка се оказват паранормални явления независимо, че се обличат с наукообразна терминология като телепортация, материализация и дематериализация и други заигравания с модната сега квантова физика. Но самият характер на проявленията изключително се препокрива с познатите през цялата човешка история, във всички краища на света и във всички религиозни и духовни традиции –демонични обсебвания…
За съжаление днес човешката среда е предварително добре „подготвена” за тяхното превъплъщение, както никога преди това. Теорията за произхода и еволюцията на видовете (приемаща случайното възникване на вселената и отричаща Разумния дизайн) е станала господстваща идеологическа доктрина, която улеснява „появата” на „братя по разум идващи от далечни звезди”. Такова маскиране е засвидетелствано още в древните документи от праисторията на човешкия род (виж книгата „Атам” от сборника „Тракийските Хроники”). Но днес това е новата глобална „религия” на „просветения” човек, възпитан в атеизъм (безбожие) сега с гордост прегръщаш тази „нова” парадигма обясняваща всички древни религиозни откровения като контакт с извънземни посетители. Информационното общество позволява тяхното приемане освен ментално (в това число и ченелинг /канали/ в почти всички ню-ейдж общества), но и визуално (като образи, кино– герои, дори играчки за подрастващите ), което е своего рода „въплъщение”, поради доказаната вече и от квантовата физика способност на човешкото възприятие (или вяра) да дава живот на това, което призовава чрез въображението и наблюдението …
Разбира се представителите на тази тъмна нечовешка раса, живяла винаги паралелно с човеците, не е задължително да се изявяват като личности. Напротив– за тях е безкрайно удобно анонимно да подхранват човешката гордост и страсти (те са им естествена хранителна среда) до себевъзвеличаване на самия човек, в култ и поклонение на човешкото „аз”. Лъжата им е расова наследствена черта, затова най-лесно виреят там, където са скрити зад човешки идеологии, религии, хуманни и културни прояви, защото нямат свое собствено битие, но паразитират върху всяка добра природа и истина, върху човешкото творчество, докато ги омърсят, изкривят и осквернят до лъжа, насилие и смърт. Затова казахме, че са безименни, паднали сили, на които им е отнета собствената самоличност, затова узурпират имена, образи и мисловни конструкции дадени като дарба на човешкия Ум. Затова и всяко менте е тяхно дело, най-голямото от което е имитацията на Христос, наречена от древните – Антихрист (в оригинал думата не означава против Христос, а вместо Христос)– причината за толкова мерзости извършвани все в името на религията. Многобройните легиони на мрака, присъстват от най-дълбока древност в „симбиоза” с падналото човечество и до толкова повсеместно се намесват в ежедневието, хората до такава степен са привикнали с тяхното тъмно присъствие, че го приемат като естествено състояние на битието. Не ги различават, но подобно както обоняние привикнало от дългото стоене на бунище вече не усеща гнусната миризма, човеците приемат безкритично техните влияния и внушения като свои мисли, чувства и воля. Древните тайновидци като Св. Йоан, директно обобщават : „…света лежи в лукавия…”. Нашата реалност е пренаселена с духовни раси, но ние не сме събудили и настроили духовните си сетива и разум, за да разпознаваме тяхното присъствие и действия. Затова задължително първо условие за нашето оцеляване (не само физическо , но и душевно) е необходимостта да прогледнем за тяхната реалност…
Но разбира се диагнозата е недостатъчна, без намиране „ваксината”(лекарството), антидот (противоотрова) и оръжие срещу тази повсеместна напаст. Така наскоро една позната поиска да й разкрия начина да опази вратите на възприятията си от тези безплътни противници. Отговорът не е прост, нито лесен (между впрочем такива винаги са грешни), но изисква усилието и участието на цялото ни същество и ум, за да го разберем и приложим. За да конструираш самолет или кораб или поне да го управляваш, се изисква дълга и търпелива подготовка, в която да вложиш своето време , енергия, труд и всякакви други ресурси от своя Живот. Още повече това се отнася в случая за област, в която познанието се преследва от самите врагове на човешката раса. Да бъдеш специалист и експерт в духовното изцеление и воюване изисква жертви за придобиване познание от опит. Друг път ще говорим повече за това, включително как са воювали със злите сили предците ни в миналото. Защото още от древността Тракийският Херос е олицетворявал воюването срещу архонтите на поднебесната. Ариханите–пазители (за тях можете да прочетете в книгата „Арих” от „Тракийските Хроники”) на човешката раса са изграждали духовни братства и ордени, в които посвещаваните били обучавани като духовни войни, да боравят с духовни оръжия срещу духовните врагове…
Но всеки би могъл да се качи на кораб или самолет и да стане пасажер с минимални изисквания и инструктаж без да е пилот или бордови инженер. По същия начин днес всеки може да вземе превантивни мерки за своята духовна защита. Въпреки, че не си участвал в градежа на крепостта– пазител на избраното човечество, пак можеш да влезеш в нея и да намериш закрила вътре .
Такава крепост и закрила е Великият Арих–Пазителят и Водачът на човешките души, едновременно Вратата между световете и Вратарят, който я пази, Ключарят който отключва и заключва входовете на паралелните реалности. Той е чистия ни Разум (разбиращ ум), пазачът на човешките възприятия, гарантът за съхраняване природата ни, антропоморфната ни същност и ест-ество…
Но ако някой прескача този „филтър”, вложената в нас защита от невидимите и анонимно злотворници (често проявяващи се като обикновени фобии, депресии и зависимости), и на своя глава осъществява неестествени и противни на духовния закон контакти със същества от други измерения и вселени, или извършва телесни действия противни на самото човешко естество, излага на опасност собствената си душа и елементите на цялостното си същество. Вън от защитата на законния Портал между световете, вън от сътворената добра природа, всеки ще понесе сам последствията на своята безотговорност, ако пренебрегва предупреждението и не се връща в Крепостта дадена му от Твореца. Защото без Сетивата и Знанието на Пазителя, ще бъде сляп, глух и безчувствен към истинската природа на духовните и душевни явления, няма да може да разпознае измамата, която дебне за лесна плячка, но ще й се довери за свое погубление.
Но… за да сме подслонени и защитени вътре в Христосъзнанието и интелекта на разбиращия Ум (разум), трябва да сме готови да излезем от поведенчески модели, идеологически системи, декларативни дефиниции и самоопределения, които са обсебили нашата цялостна същност, и да се върнем в същинската си идентичност в Човешкия Син. Възстановяването ни в ест-еството и природата ни като деца на Живота под Неговото Провидение и Промисъл, преминава през загърбване старите клишета и формулировки, с които се инициират човеците без да осъзнават, че така стават лесна плячка за сили вън от тях, които тайно прокарват в тях подсъзнателни програми предопределящи тяхното поведение и начин на живот. Понякога дори близките ни стават неволни и несъзнателни съучастници в тази гигантска конспирация на тъмните сили. Излизането от Матрицата, която управлява възприятията и умовете на спящото човечество, не е никак лесна работа. Всъщност повечето хора предпочитат да живеят в лъжа и поробено съзнание. Приспани от демонична леност и от циничен позитивизъм, отказват да мислят и да познаят действителността, която обитават, което познание е началото на промяната и управлението на собствения живот. Много по-лесно е да избягат във виртуалните въображаеми вселени на кибер пространството, кино индустрията и телевизионните сериали или други видове душевни дроги, с които да притъпят тревожността и приспят подозренията си.
Осъзнавам, че днес болшинството хора са повърхностни консуматори, а не творци на живота си, като поробени деца, вързани с невидими окови, не познаващи нито себе си , нито пътя си, водени от суеверия в сляпата „съдба” или от слепи като тях самите водачи. Но ако и да не са свободни, имат свободен избор (дори да не го разбират), защото Светлината на логосовите проекции вътре в човешкото същество е дарба, която е неотменима. Тя е началото на пробуждането. И да не разбираш сам как да воюваш за свобода си, то Човешкия Син, вътре в теб, ще воюва за нея, и вътре в теб, и навън– във външните обстоятелства.
Веднага трябва да уточня– невъзможен е неутралитетът в този конфликт. В една световна война най-много са цивилните жертви на територията, където тя се води. По- добре вземи страна вместо да си между чук и наковалня (понеже тази битка е навсякъде и всякога) и неизбежно да пострадаш в „престрелката” между войските като косвена жертва, сляпа за хищниците около нея…
Дали ще те защити Човешкия Син зависи единствено от……твоя осъзнат и свободен избор. В съюз с кого си, и на чия страна заставаш? Няма невинни, защото бездействието и бягството от отговорност е съучастие с поробителите на душите. При това няма изискване каква да бъде твоята подкрепа, но всеки според силите, дарбите и възможностите си съдейства на приятелите си в общочовешката кауза, във войната на синовете на Светлината срещу безплътните сили на мрака .
Преди ти сам да израснеш и станеш като героите от тракийския епос, които воюват с падналите нечовешки сили и същности, можеш да се довериш на Хероса–Христос, този, комуто се даде власт над всичко, на когото всички видими и невидими сили се подчиняват. Дори смъртта бе победена от Него и сега Той владее над нея. Човешкия Син е навсякъде– в човешката природа и в ест-ество на вселената. Движи се между човеците, ако и да не го разпознават, защото към тях е неговата добра воля и избор…Винаги е с достойното и честно човечество.
„Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както света ви дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.”; „ Това ви казвам, за да имате в Мен мир, в света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света” –Какво е това състояние в резултат на Глобалния Ред на Христос . Какъв е Този Мир (Ред), и какво е Неговото Управление? От цитата разбираме, че в Неговия Мир и Управление няма смущение, нито страх, а вечна сигурност, която религията нарича Спасение. Защо е така? Всъщност как това работи в действителност? По думите му, този порядък е вече даден и не е от вида мир, който е познат като световна политическа система. На друго място Човешкият Син открито заявява, че независимо от състоянието и промените в света, неговите Думи стоят и никога не се променят, нито ще отпаднат въобще някога. Тук Той ни разкрива невидимото духовно владение, което управлява отвътре и отвъд (със, над и въпреки всяка външна и насилствено налагана управленска система), чрез самата сътворена от него природа вътре в нас и вън от нас във физическата действителност. Всеобхватно разпростряна власт, чиято Сила е в самото ест-ество на вселената…Човешкия Син проявяващ се непрестанно във всички всеобхватни феномени на Живота, вътрешни и външни…Мостът, който синхронизира и хармонизира нашите вътрешни и външни събития в едно цяло…
Така, че не бойте се, но имайте Неговия Мир в себе си. Той е нашия лидер и избавител от нечовешките раси на преизподнята. Херосът воюва праведно , начело на хиляди по десетки хиляди хероси, едно непобедимо войнство. Нека Му възложим правото си и делото си, да се облечем във Неговото всеоръжие… За да надделеем над всичко, да защитим и опазим през новата година всичко това, което ни е приготвил Животът в Неговия Промисъл и Провидение…