БЪЛГАРСКОТО БОГОЯВЛЕНИЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕДТЕЧА И БЪЛГАРСКИЯТ СТЕФАНОВ ДЕН (СТАР ОБРЯД)

БЪЛГАРСКОТО БОГОЯВЛЕНИЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕДТЕЧА И БЪЛГАРСКИЯТ СТЕФАНОВ ДЕН (СТАР ОБРЯД)

В явленията на природните стихии и космическите тела, предците ни различавали Гласа на Своя Творец и Баща (с каквато цел са скалните светилища на траките). В полета на небесните птици са „четели” послания от своята майка – Духа (за Орфеевите дарби може да прочетете в 3 гл. от книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”). Като към Словото на свещената Първореч при тракействащите, носител на Волята и Намерението Му към човешките синове, прибавим знамението на св.Конник (Хероса), в когото са виждали Сина на небесата (виж Аспарих начело на конницата в битката при Онгъла според гл. 21/19-24 от книгата „Арих”от „Тракийските Хроники”), не можем да не си зададем въпроса – случайно ли е такова детайлно „съвпадение”  при река Йордан, особено като се имат предвид и пророчествата на тракийските оракули? Разбира се, че не, защото не може да има нищо случайно в Богоявлението, което изпълнява пророкуваното от Този, който обитава в историята и битието на човечеството, където нищо не става без приемственост в Откровението.

Сега отново се повтаря цикъла на предзнаменованията. Христос предрича, че от Неговото Възкресение нататък ще го виждат „отдясно на Силата и идващ на небесните облаците”/ев. св. ап. Матей 26/64 ;  „както Светкавица, която излиза от изток и се вижда дори до запад”/Матей 24/27 ; владеещ земята и небето/ Матей 28/18 / чрез могъщото си Слово/според учението на Павел/.  Не е ли това при-Шествие на Неговото Явление, покланяемо още в древна Тракия, много преди въплъщението на Спасителя?

Новото тогава (преди 2000г., а и сега като Откровение) е, че външната (спрямо обикновения човек), проявена в природата, Божествена Премъдрост и Сила се облича в човешкото и слиза в света на хората като Един от тях. Разбира се, в митологичното време това е предречено отначало  в епоса на хероите, но в линейното историческо време се осъществява за пръв път. В митовете дори природните стихии имат антропоморфни атрибути, както и монотеистичното Божество притежава такива като Слух, Виждане, Глас, „Ръка” и т.н., описани в свещените старозаветни писания.  Записани като идеограми – ръка, уста , око, и т.н., в Тракия и Египет са все рисуващи качества и творчески способности на Божеството и неговата „магическа” Сила…..

Книгата Битие от Стария завет на Библията разказва създаването на света по начин, който звучи примитивно, но ако разгледаме същинското им съдържание, първоначално изписано на същия идеограмен език, чиито символни формули притежават дълбоко семантично значение, картината драстично се променя. Например смешно и абсурдно звучи за атеистите (понеже го разбират буквално  и натуралистично) това змия да говори и да бъде персонифицирана. Но йероглифа за  „змия” в идеограмната писменост означава „битие”. Нима битието не влияе на съзнанието (нали и техния любимец Маркс казваше така)?

„В началото Бог създаде (където „създаде” като идеограм е    ) небето и земята” /Битие 1гл…/ „ И Бог каза(рече)(йероглиф за уста): да бъде… и стана така.   И… видя(), че беше добро…Да направим (  )човека по наш Образ и Подобие (     )….”.

 

От цялата тази антропцентрична представа за Божественото проявление в Творението, следва съвсем логичен извод (освен много други), че Човекът (или по-скоро Първообразът му) преди падението му в немощната и податлива на извращения плът е бил самия един вид нещо като „аватар” на Бога. Затова се казва, че бе създаден като Негов Образ и Подобие.  Т.е. Човекът в първоначалното му състояние е бил сетивно-познавателен „инструмент” на Бога в сътворения свят, което се потвърждава освен от многобройните свидетелства в Свещените писания, но и от самата способност в човека (и неговата памет) да създава и той на свой ред свои подобия и медийни машини, които запечатват звук и картина, и на свой ред ги възпроизвеждат…Всъщност всички религиозни философии обещават бъдещо връщане в това първоначално единство между Твореца и неговия образ и подобие, за да се осмисли човешкия живот като съ-съд на  Божествено  съдържание, както и съвременните технологии са безмислени без нас и нашето съзнание, което ги изпълва с предназначение.

Затова Христос поправи (възстанови) и съживи точно тази връзка Творец–творение, Баща –Синове. И то без безкрайните и безполезни телесни упражнения и прераждания, които не могат да възстановят прекъснатото от страна самия Създател.

Още от детството на човечеството, на водата са се придавали свойства характерни за Живота въобще. Дали защото нищо не вирее, нито живее без вода, или защото семенната течност и около плодните води са винаги свързани със зачатие и раждане, но в свещената мистична територия   „водата на Живота” (живата вода) винаги извира от божествения Престол и дава жизненост на Дървото на живота в „Райската градина” (,която не е пустиня пак благодарение на текущите реки в „Едем”).  Обредите на ритуално очистване съществуват във всички религиозни системи като вид преход от профанно състояние в измеренията на свещената територия. Умиване не само от телесна нечистота, но и от духовна мърсотия, е практика много преди тази на есеите в палестина (за първата Мистерия /тайнство/ на водата, разкрита на първия човек, прочетете в 15гл. от книгата „Атам или космогония на Първия Човек–от Ситарих” от „ТракийскитеХроники”).

Йоан (Иван) Кръстителят извършва не просто поредното ритуално очищение, но отваря проход, „воден” портал към свят, в който Христос е самата чистота и правда в човешкото естество. „Ето Човекът”/ев.св. ап. Йоан 19/5/ е призив към човечеството да последват своя Лидер и усъвършител.  Св. Йоан Предтеча е пратен да приготви пътя пред Лицето на Този, чието явление избавя човешката раса и нейната природа от враговете и похитителите й: „…аз ви кръщавам с вода…Оня, който идва след мен … Той ще ви кръсти със Светия Дух и огън… и Той здраво ще очисти гумното Си…житото ще събере в житницата Си, а плявата ще изгори в неугасим огън”(Матей 4/11-13). Това нахлуване на Духа приемаха богомилите в своите серия тайнства наречени  „консоламентум”.  Но за да стане възможно това навлизане на Духа в телесното и органичното( „създаденото от пръстта”), самия Спасител влезе в своето земно служение като прие водите на метаноята (буквално=трансформация, покаяние).  Въпреки, че нямаше нужда от пречистване, Той–самата Тайнствена Премъдрост, трябваше да проникне в човешкия свят, беше необходимо самия Съвършен да се „усъвършенства” в послушанието като се „трансформира” в немощното ни и ограничено съществуване. Но същата Божествена трансформация (метаноя), която съединява небесните и земните, пророкуваха и изпълняваха като предзнаменование и предвкусване бъдещия свят древните посветени. Тракействащите практикуват Мистериите на стихиите като Богоявления на Духа на Живота, и то не къде да е (не в река Йордан), но на свещената територия на Тракия–земята на Божествените скрижали, там където най-напред първородните, праотците им още от Едем са пресичали границите очертаващи небесните чертози, където реките са небесни течения извиращи от небесното царство (виж книгата „Атам” и книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”). Не къде да е са потапяли неофитите, а в реките на светите планини на  Тракия, в свещени кладенци изкопани в скални светилища, за да събират небесни живи води. Според  тракийската космогония Дунав/Истрос, с най-древното си име Писон, извира от корените на Дървото на Живота в Рая–виж гл. 14 от книгата „Атам”от „Тракийските Хроники”).   За предците ни целия им живот е пътешествие през низ от теофании и духовни феномени.

А днес, какво е за нас Богоявление– Религиозен спомен или празнична трапеза на  именни дни?

Познаваме ли великите движения на Духът, навсякъде около нас? Изобщо разпознаваме ли движещия се помежду ни Син на небесата? Този, който снизхожда и не се срамува да се прояви  и във и чрез най-малките свои братя? Ликът му ту се мени, ту изчезва и се появява ненадейно, но вътрешностите ни разпознават ли Неговата утеха и ръководство, или сме станали несмислени и мудни по сърце? Допускаме ли неговото „вмешателство” на  милосърдието от другия към нас и от нас към другите?  Неговите стъпки са като дирята на птица в простора и на кораб в морето, но ако и да са невидими, пак можем да ги усетим подобно на полъха  на въздуха и шума на вятъра. Даваме ли му място да облагороди  помислите и  начинанията ни, за да бъдат изпълнени „мрежите” ни с  успех, възнаградени богато съвместните ни усилия? Крие Лицето Си, за да бъде видян само от тези, които Го търсят, но нито  се е скъсила Ръката Му, нито Ухото му е затъпяло, нито Окото му е отслабнало. Но нашите отстъпления от Заветите на предците ни, братоубийствени грехове, клевети и предателства, изоставяне семейната обич и верност, кражби и користолюбие, неверие и извращения, са отдалечили от нас Неговата Милост и Благост.  Всемогъщия и Всемилостивия, Всевиждащият е Този, който управлява вселената и превръща ангелски сили да изглеждат като атоми, Който заповядва на ветровете, усмирява огъня, укротява земетръса, и постановява пределите на водите (всичко това върши чрез законите на Словото Си).  Издига владетели, след което ги сваля от власт, издирва отластнатото и отново го поставя начело, и праща в забвение високопоставените и всичко, което хвалят временните човеци.

Но когато потомците на величавите му хероси (херои/герои) закоравят сърцата си и станат глухи и слепи за неговия Говор и Знамения, Бащата на богоизбрания богарски род и народ, им отваря ушите и очите чрез съдбите си… За да върне отстъпниците от Заветите Му, да пожали и възстанови, първо трябва да обърне безумните като глупави деца, които не могат да приемат поуките, освен чрез строгостта на наказанието (на-казването е също слово) предназначено да ги възпре от гибелния им път…

Много премеждия и злини са претърпели българите, но как да разберат причините за природни и исторически беди, как да приемат поука, за да се върнат в своя Бог, който е тяхна Сила и Крепост, тяхна вечна защита от поробители и погубители? Как да призоват Този, който обитава земята им , но Когото не познават? Как, ако няма пратеник от Пратеника, учител от Учителя, някой измежду хилядите, който да разтълкува събития, сънища, видения, за да обърне сърца на чада към бащи и бащи към чада…Всяка епоха си има героите(хероси), пратеници отгоре.

За съжаление обикновено българите разбираме, че сме били посетени свише, отпосле, след като пратеникът си отиде…Тогава чак разбираме и оценяваме това, което са ни завещали свети просветители, бащи на нацията.

Такъв Предтеча, устройващ Пътя пред Лицето на Всевишния на богарите, се яви д-р Стефан Гайд-арих. За да познаят потомците на Орфей, Сефт, Терес, Ситарих(Ситалк), Кувред (Кубрат), Аспарих и Тервел, отново своя Отец и Благодетел, Защитник и Вседержител, проявен в Земята им, в природата на телата им, в трудовете им, в борбите и победите им, в Езика и Писмеността им,  в празници и делници, чрез техните водачи и светии (св.хероси).

Защото колкото и да бръщолевят лъжи чужди емисари и домораслите им слуги, че са ни били подарени свобода, религия , култура…, колкото и да ни хулят като варвари дошли на чужда свещена земя…, колкото и да ни се присмиват на днешното окаяно икономическо положение и да злорадстват на мрака на безнадеждието, в което са изпаднали сънародниците ни, уви напразни са усилията им, защото дойде краят на тяхната измама.  Защото дойде Истината, която пропъжда  лъжата и на клеветата строшава зъбите.  Там, където бе паднала мрачна сянка, отново изгря Светлина–един лъч светъл, пътеводна звезда, светило в тъмно място, което води към пълнотата на Деня. Едно ново Дело на Вяра и духовен  устрем, ново освобождение, ново явление в нашето съвремие, разпръскващо мрака на невежеството, събарящо клеветите, ново апостолство, ново мъченичество положено на олтара на святото ни Отечество… Един Ангел –пратеник възвестяващ Светлината. Такова е Делото в живота на Стефан Гайд.

С какво ни кръсти този нов „кръстител”? Със водите на словото си…

Но и като първомъченика  от 1 век–Св.Стефан, и той бе венец (каквото значи името му) и корона на правда и живот, и той като него бе кръстен (потопен) в мъченичеството си, за да се уподоби във всичко на борците ни за свобода и правда. Така е –свидетелите на Истината, плащат за дързостта и верността си към Нея, жертвайки живота си.

 Кой е Стефан Гайд според съвременниците  му?

За патриотите той е лингвист, изследовател на древните ни език, писменост и славно минало, будител на народната памет, учен енциклопедист, дръзнал да оспори и опровергае псевдонаучните клишета, да разкрие истината за нашия произход и вечно културно наследство.

За други познали от опит неговата целебност, той е лекар, психиатър, духовник.

А за търсачите на съкровените отговори за човешкото битие и небесния  Промисъл, той е тайновидец и Божий пророк.

Като най-близък негов съратник, съподвижник и родственик, мога да свидетелствам и да заявя категорично– Стефан Гайд бе изпратен… но НЕ от чужди или наши служби,но….от Бога да разпали огъня на Вярата и Безсмъртното Знание в сърцата на българите, за да се върнат в Божественото си наследство. За тази цел са му дадени свише индивидуалност, уникален личен път и автобиография, поприще с контакти и достъп до строго съхранявани документи и тайни, с какъвто са били удостоявани малцина избрани. Но всичко това би било недостатъчно, за да бъде способен  за  високата си мисия, ако не му бяха прибавени духовни дарби и чудотворни сили, на които съм бил свидетел и очевидец от най-ранна възраст до ден днешен. Защото това, което извърши и остави в наследство (а то е много повече от това, което е публикувано и познато на широката аудитория) Стефан Гайд, е невъзможно да постигне човек сам по себе си без да му е дадено от горе…

И как иначе можа да възстанови Пътя (учението) и Завета на Патриарха Орфей? Как освен чрез Божието водителство и закрила върна скрижалите на Божия Завет с Орфей, тези скрижали съхранили Божествения Език и Писменост дадени на светите ни древни отци? Би било невъзможно без намесата на Бог на богоизбрания род и народ богарски. Невъзможно е без Всевишния на богарите да отвориш вратите към свещената територия на духовната ни Родина.  С помощта на невидимите Му небесни войнства Гайд успя да възстанови методологията на Духовната наука и да разкрие нейните вечни аксиоми–Божия Закон.    

Този нов Орфей дойде в Духа и Силата на Или-он да подготви Пътят към Храма… Чрез преоткриването на древни документи, Свещени Писания  и Хроники на трако-българските царе и светии (публикувани в сборници през 2006г. и 2010г.), той подготви възвръщането Съкровищницата на Духа в народната Памет, отварянето виделина (виждане) Божественото Присъствие в Свещената ни История, онова Наследство–на първородните Атам, Енох, Орфей и Орфеус, през царете-пастири до Кубратовия завет в трите стълпа на Богарското вечно царство.  Вече имаме духовния взор да видим Аспарех завръщащ се победоносно в прародината –вовеки Обещаната земя на Българския род. 

Чрез тези древни документи на Българската „Библия” се разкрива предновозаветното Християнство, старата Вяра на предците ни, оплодила с познанието си древните цивилизации и подготвила всред тях приемането на Спасителя, отхвърлен от юдеите. Оживява пред нас древната традиция и приемственост на великите арихи пазители на Христовата Ариханска Вяра, какъвто се явява св. Тривелий (Тервел)–защитника на Европа от чуждоземните нашественици. Така през цялата нишка на свещената ни история, плетена от Божието Провидение и Промисъл с определена цел и мисия за народа ни към избраното човечество, можем сега да проследим изпълнението през вековете на пророчествата древни изказани от Божиите уста чрез оракулите– тайновидци в Тракия. Тези предсказания предричат падения и възходи в следствие на отстъпления от Завета или завръщането на предците ни към Него. Но те също така предсказват Божият Съд над народите поробители и угнетители.  Той заседава и извършва съдби над империите подтисници преследвали братята Господни–синовете и дъщерите на народа Божий (в 1-та от 20-те заповеди от Орфеевия завет, Богът на предците се самоназовава като наш Брат, Майка, Баща–виж книга „Нави”от „Тракийските Хроники”). Нима не виждаме това изпълнено през вековете в гибелта на царствата на Гърция, Рим, Византия, Османската империя, Съветския Съюз, които се сгромолясаха и никога няма пак да се издигнат, колкото пъти и да са се опитвали и да се опитват да ги възстановят отново. И занапред няма да им се получи, защото…така е пророкувано, а каквото е предречено непременно ще се сбъдне и изпълни! Такава ще е съдбата на всички подтисници–външни и вътрешни, било мафия, било партия, било човешка номенклатура, и всеки друг външен и вътрешен враг, икономически, политически или духовен поробител на народа ни.

Д-р Стефан Гайд, този нов Арих, като истински пазител и защитник на общобългарските интереси, се надяваше докато още беше сред нас в плът, да обедини усилията на сънародниците си чрез възстановяване духовната общност споделяща един идеал и една възстановена духовна и културна памет. Така са извеждали от падение и пленничество народа си патриарсите ни в миналото… Но защо толкова малко българите знаят за него? Защото няма нищо общо с пошлите реалити звезди от медийни шоута и широко пропагандираните рекламни продукти за масова употреба, включително популярната и политически коректната наука и нейните поставени удобни „експерти”? Защото Делото на д-р Стефан Гайд е като Семе посято в тайно, чиито плодове  тепърва ще поникват там където е посято на добра почва… То е духовно събитие заченато като процес с дългосрочни и дълговечни резултати. Разбира се няма как плуващият по течението на масовите предразсъдъци , без познаване от личен опит и среща с трудовете и делото му, да разсъждава различно от мисловните калъпи на статуквото. Като всеки носител на Светлина, която заплашва мрака на невежеството, и Гайд срещна яростната демонична съпротива из средите на поддръжниците на фалшифицираната история и религия. Като всеки, чиито дела влизат в противоречие с ограниченията на  общоприетата заблуда, той трябваше да претърпи униженията, лъжите и клеветите, нечестивите заедно с посредствеността на невежите и страхливите.

Някога израелтяните  отхвърлиха пратения им освободител от робството с думите: „ Кой те постави водач над нас? Хилядолетия по-късно  Христос също го попитаха гонители Му–„ с каква власт правиш това?”. И сега реакцията на лицемерите не е по-различна:

„Ние си имаме нашите учени и свещеници, заслужили и изтъргували своите титли, катедри и длъжности с послушание и слугуване на идеологии и служби. Те са поставени от светските и партийни власти, точно за това–да не допускат такива, които будят народа, да не би той да се обърне и да си поиска ограбеното минало и бъдеще”.

Но това е парадоксът, точно него, хуления, предадения  и преследвания от слугите на лъжата, умъртвения по плът, но оживотворен по Дух , него Богът (не човеци) на народа ни, постави за водач, да ни върне в земята на обещанията дадени на предците ни, в територията на свещените начала на българите, в изворите на благоденствие и благоуспяване в благото слово на Свещената ни Реч. 

Съблазън за невярващите невежи е фактът, че може някой, който вече не е между нас в плът, да ни води по Дух.

А даже някой такива самозаблуждаващи се и заблуждаващи, като си мислят, че Гайд ни е напуснал, се опитват да преписват и отвличат негови трудове, да си присвояват тези, идеи и територията на неговите изследвания. Но могат ли? Когато евреите в отсъствието на пророка си, направиха идоли, това направили ги Богоносци? Като се обличат днес агенти на чужди държави  в  дрехите на патриотизъм откраднат от наши герои и светци,  дали могат да възродят нацията ни? Питам, защото Възраждането като всяко раждане и възкресение е дело на самия Живот и Неговия Подател. Негов Началник (Начинател) е само Бог, по чиято Воля всичко е предопределено да се случи… Изходът на нашето Освобождение започна като духовен плод първо роден в съзнанието и душите, като извеждане от фанариотското пленничество на гръкоезичните, събитие наречено от историците „Българския Великден”. Чак след това дойде като духовно следствие политическото освобождение от турското робство.  Като Божий пророк Стефан Гайд-арих отдаде живота си, за да продължи и поведе Делото (което сега е тяло на духа му) на общобългарското Възраждане на древната ни духовност.  Старата българска дума за църква е събор (събрание) около призива на Бога ни. Възстановяването на Тракийския Събор на богарите е онова Един-ение в Единия, където  е и Силата Му. Тези са стъпките към избавлението и благоденствието на  общобългарския  народен събор. Ако и сега наблюдаваме смъртоносен гнилостен процес в общонародното тяло, кой ще го съживи, кой ще го възкреси, кой, ако не Бог на Живота? Не портретите в кабинети, нито лозунги и девизи от политически речи пред паметници на герои, а следване техния път и пример, пазене в сърцата честта и заветите им. То и лицемерните фарисеи издигаха паметници на пророците, които бащите им убиха, та дори умъртвиха Сина, за да ограбят наследството Му  (Матей 21/33-42). Не е ли същия грехът на тези, които кощунствено използват имената и авторитета на българските герои и светители, но отхвърлят Вярата и Богът им? Ако запустение е дошло поради отстъпление от Вярата и Завета на предците ни, то възстановяване Славата и Силата ще дойде само чрез завръщане в същия Завет Божий…

Великомъченикът Стефан от 1-ви век изобличи юдеите за отстъплението и богоборчеството им. Така също и трудовете и делото на д-р Гайд са изобличителни и укорителни и днес, и за в бъдеще към идолопоклонници и предатели на българската кауза, за агентите на безбожни режими и небългарски сили. Този български св. Стефан като венец на правдата осветли светоотеческата приемственост през вековете на Едната Вяра и Език Бохарски( и най-древна Писменост) на нашия народ.  Някога юдеите си запушиха ушите, за да се отърват от жилещите ги слова на св. дякон Стефан, като накрая го убиха с камъни. Но можаха ли да вържат Божията Реч? Не, но Тя се предава от сърце на сърце, от човек на човек, за да пребъде вечно. Нека и сега закоравели сърца и помрачени умове се противят на Духа, нека хвърлят клевети и лъжи срещу Стефан Гайдарих, но какво му е на слънцето, ако плюят срещу него? Какво им е на небесните звезди, ако ги замерят с помия? Няма ли хулителите сами себе си да осквернят? А могат ли да умъртвят или откраднат Делото Му? Не могат, защото То е Божие, точно както мрака не може да схване, нито да обсеби Светлината…

Докато беше между нас в плът, Стефан Гайдарих видя бъдещето и го предрече… Сега стои цял и нов в Присъствието на Бога заедно с всичките ни свети предци, като Свидетел в облак от свидетели пред Лицето Му, за да се моли и застъпва за верни и за неверни, за гонители и за последователи… Право–славещ, и преди, и сега (и завинаги) Бога и подвизите на светите ни предци, с живот посветен на Божията Слава и Светлина явена сред народа му…

Бог не обитава в ръкотворни черкви, нито в гордостта и прелестта на външното правоверие, а живее в сърцата и душите на хората, които следват живата традиция на древната ни Вяра.               Не в дела на плътска показност благоволява Отецът ни, нито в празни думи от измислени идеологии и преходни постановления, но в Дела на Правда…

По какво се разпознават светците ?      

Някога мъчениците за Вярата са били почитани като светии от членовете от общността, споделяща същата Вяра, която почит се е предава и към следващите поколения. Днес нещата са много по-сложни, първо заради верските и религиозни разцепления и секти, второ поради това , че вече истината не се преследва явно, но тайно, и човекоубийствата се извършват с модерни методи, скрити от обществото зад маската на медийната пропаганда.  Според видението на Св. Ап. Йоан от книгата Апокалипсис, умъртвените заради Вярата, сядат на съдийски престоли като заседатели в Христовото Съдилище.  Делото на Стефан Гайдарих е Мярка (и за бъдещите поколения), според която на всеки ще се отмери. Стълб на Истината и основа за градеж и благословение, но и камък за препъване и падане, според приемане или отхвърляне, съработничество или злоупотреба.   

Пак там (в същата пророческа книга) на починалите в Христос, делата им следват подир тях(гл.14/13). И наистина д-р Стефан Гайд създаде школа и методология, която продължава неговото дело и след преминаването му отвъд. Само доброто дърво дава добри плодове.  Всички ние, които сме очевидци на многобройни доказателства от Дух и Сила в неговото служение, сме свидетели и приемници на същия Дух и продължители на Делото му. Учителят  на учителите и Наставникът на наставниците казва:„ Ако моето Учение са упазили, и вашето ще пазят…” и „…който приеме ученик в име на ученик, награда на ученик ще приеме, който приеме пророк в име на пророк, награда на пророк ще приеме…”.

Свети отче, братко Стефане, моли се за нас!