ЗАЩО АКЦИЯТА СРЕЩУ ИЗБОРА НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР Е ОБРЕЧЕНА

Най-простичко казано, защото ВСС (висшия съдебен съвет) е инстанцията (единствената), която избира представляващия длъжността главен прокурор, независимо от броя на кандидатите (в случая единственото професионално предложение на прокурорите е Иван Гешев). И няма как самата тя да суспендира собствения си избор. Иначе това би било отказ от „върховенството на закона”, начало на разпад на институционалния конституционен ред в държавата и тотално абдикиране на властите от собствените им обществени функции (в случая – съдебната власт с нейния висш ръководен орган). Това няма как да не го знаят „полит-комисарите” стоящи зад протестите, но тяхната цел очевидно не е да се спре този вече направен избор (както заблуждават наивниците), но е предизвикване на политическа криза. Чрез разширяване разлома между гражданството и държавата, която отъждествяват с „враговете на народа”. Теза, много лесно запалима с оглед на вековните несгоди на българина с всякакъв род държавност.

Ако искаха наистина съдебни реформи, както гражданските организации, така и политическите кръгове стоящи зад протестите срещу Гешев, щяха да се концентрират своята енергия върху механизмите за контрол и отговорност на „тримата големи” в съдебната власт (един от които е главния прокурор) – основен акцент (и предстоящ дебат) според изискванията на европейското законодателство (виж препоръките на Венецианската комисия и последния доклад на Европейската комисия)… Такова поведение би било естествено, логично и политически оправдано като гражданска активност, понеже именно гражданството излъчва (чрез избори) законодателната власт в народното събрание. Която законодателна власт (в лицето на нейните преставители –депутатите) би трябвало заедно с гражданските организации да съблюдават и подкрепят този демократичен законосъобразен процес. До там. А не да дават професонални оценки. Представете си оперната певица Александрина Пендачанска с нейните „експертни” възмущения от професионалните качества на прокурора Гешев… Разбира се и тя „припява” на това, което й подават партийните „диригенти”. Въпросът е дали „произведението” си струва…
А то не си струва, не защото всеки гражданин (включително артисти и музиканти разбира се) няма право на мнение и глас (разбира се, че има), но защото всичката тази енергия се прахосва в загубени каузи, вместо да се впрегне във вярната посока, а именно – законодателните промени регламентиращи отчетността на самата длъжност главен прокурор…
Но не така мислят разбира се „композиторите” на „всенародния” комплот. За тях е по-важно сатанизирането на опонентите… И затова да не се сърдят като ги наричат секта. Защото типично за такава, те сочат „антихристта” в определено човешко същество. Подобно на „папата” за фанатизираните протестанти. Но за разлика от тях – нямат вожд, когото да обожават (което ги отличава и от управляващите в момента), но култа им е към „отрицателния” герой. Което им е и основната слабост – орисани да гравитират около него, пленени поради обвързаността на своите спонсори с греховете на прехода.
А иначе сравнението на политиката с религията ще бъде все по-актуално, защото там където държавата се е превърнала в жестокия или добрия „бог” (отговорна за щастието или нещастието на всеки отделен човек), партийните секти ще продължават да се роят и борят за „папския трон” на материализма и неговата тълпа с всички средства и знаци (парични имам предвид)…