Ползата от обнародването на сборника от свещени книги – “Тракийските хроники”, е несъмнена и вечностна, тъй като богатите плодове от безценната информация, която се предоставя сега чрез него на всеки родолюбец, ще се берат не само в нашето съвремие, но и за много лета напред. Българският Патриот ще има възможност не само да навлезе, но и да обходи надлъж и нашир необятната свещена територия на своето духовно отечество, която става негово достояние по съвсем нов и уникален начин чрез публикуването на тези древни свещени текстове. Ще опознае Татковината си вече чрез Езика Свещен на нашите деди и чрез Силата на онази Реч „омайна”, на която сам Бог е нарекъл имената и същностите на битието, в което съществуваме. Читателите ще навлязат в онези съкровени измерения на духовната ни Родина – светата утроба на българските автохтонни (коренни) родове, които извират от най- дълбоката древност на човешкия род. Ще се запознаят със свещените начала на човечеството, с Първолюлката на най-древната човешка цивилизация и култура, оплодила народите с Безсмъртното знание.

За изследователите в областта на историята и историографията, документите, за които иде реч, попълват досегашните „бели петна” и празноти в древната ни история (не само българската, но и на цялото човечество), като представят нов автентичен материал, ценен за нейната цялостна систематизация, при което началата на нашата държавност се изместват с хилядолетия назад в дълбоката древност, простиращи се до митичните времена на тракийския епос. За разлика от публикуваните досега фрагментарни чужди описания на древните ни владетели и само някои изолирани техни дела (споменавани мимоходом и то в ракурс и трактовка, обслужващи възвеличаването на чужда култура и държавност), в този сборник намираме за първи път свидетелството на родни български (тракийски) автори, които ни разкриват ценни подробности и интимни страни от възходите и паденията на нашите предци, отразени през погледа на съвременниците и съобщностниците – съучастници и свидетели на голяма част от събитията (от първа ръка, направо от извора), както и пряко черпещи от родовата памет, чрез достигналото до техни дни писмено духовно съкровище на родните хронисти, творили преди тях.

Другата страна, която за първи път се разкрива пред очите на българския читател, е автентичната Вяра на праотците му, както като себенаричане и идентичност, според свещения Божествен език и имена, така и като Първооткровение за сътворението на космоса и управлението на историята като божествена антропогенеза на духовното човечество. Читателят ще разбере защо праотецът му се е нарекъл Българин, и какво е дълбокото сакрално значение на този етноним, според праезика “вдъхнат” ни от Божеството. За хората с християнски убеждения преоткриването на автентичната Вяра, съхранила българската идентичност, ще бъде особено уникално и безценно преживяване, защото ще се убедят сами, че

произходът на българското самосъзнание и родова идентичност е неразделно свързан с генезиса на християнската църква и вероизповедание.

Дори нещо повече – българското народосъзнание е възникнало като осъзната принадлежност към Бога и Неговата общност, като мисия на бого-избор на светлоносци и съработници в “правенето” на Божествената история и новораждането на одухотвореното човечество.
Че освен Новозаветно, има също и Старозаветно Християнство, което е едно уникално и напълно тракийско явление, става веднага очевидно от “Тракийските хроники” (както и от многобройните артефакти, запазени по нашите земи – виж поредицата “Тракийското писмо декодирано” 1,2,3,4; и “Тракийският орфизъм за напреднали”), защото именно те свидетелстват, че Вечният Завет между Христа-Бога и първородните ни отци е бил многократно нарушаван, но в последствие също възстановяван и препотвърждаван във времето преди и след идването на исторически въплътения Христос. От литературните и археологически доказателства става пределно ясно, че Иисус е Богът-Творец и Вседържител в Тракия, много преди евангелското благовещение и апостолската проповед за очовечения Господ и Спасител. И ако въплътеното Божие Слово, проявено по-късно в Християнската църковност, донася до всички народи и човеци спасителния път и ученичество, то Същата Божествена Реч, изявена в Тракийската народност много векове преди това, представлява самия Закон и същевременно всемогъщ Законодател, проявяващ се в природата на микро- и макро-космоса, и управляващ мирозданието именно чрез силата на Своите Божествени Думи.
Следователно, от уникалните религиозни възгледи и могъщи духовни технологии, засвидетелствани в книжовните паметници, обнародвани в Сборника, следва да направим сериозна ревизия и преоценка на т.нар. “езическо” минало и “бесовски суеверия”, в които са били набедени нашите прадеди от представителите на по-късния „правоверен” византийски ортодокс. Защото от документите, поместени в Сборника, става ясно, че Бог-арите, не биха могли да бъдат наричани „чуждоезични (т. е. езичници!)” спрямо Бога, понеже именно те говорят и пишат (измежду всички народи!) на Речта Божествена, която пресътворява всеки ден творението и човешкото битие. От свещените текстове в това издание и от етимологията на етнонима ни, осъзнаваме дълбоката пропаст и несъвместимост между древно-гръцкия философско-религиозен светоглед, с неговия езически пантеон от многобройни “богове” и “богини”, мислени по “човешки образец”, и тракийското автентично Богооткровение за Единия Скрит Бог, разпрострян в цялото творение на безбройните видими и невидими светове, където неговите многообразни проявления и манифестации чрез ангелофанията на Думите Му, съставляват видимата картина на Неговата невидима Слава. Тук е важно да се отбележи, че Това Божествено наследство и призвание на бого-посветените в Тракия, не само не противоречи, нито противостои ни най-малко на Бого-откровението на старозаветните пророци на Израил (в Палестина), но точно обратното – става без нито едно противоречие – явно за всички, че с идването на Новозаветното учение на Христовите апостоли, се разрушават стените на разделението между двата дяла на Бого-откровението (в Тракия и Израил), защото вярата, и на едните, и на другите, се разбира вече като вяра в един и същ Бог, от Когото:

“… людете ядоха (манната) и пиха (вода от канарата) в пустинята…”

сиреч от Този, Който е разпрострян всред всички и за всички, според както е и писано:

“всичко е сянка, а същността (тялото) е Христос”.

Името на извечния невидим Бог (Който стана видим за човешкия род в Лицето / Ипостаза на Спасителя), се даде на всички:

„Явих им Името ти, Отче…”

за да призовават (тракействат) Неговото Спасение и Царство.
Божественото Първооткровение на човешкия род, съхранено от Първородните и предадено на поколенията след тях, достига до нас от Свещената Земя на Тракия, неподправено, без прибавки или отнемания от чуждоземни учения, без намесата на противната цензура на мракобесието. Материалните доказателства за това (прибавени към свидетелството на Духа) се намират по най-древните артефакти на човешката цивилизация и писменост, където Името Божеско и Божествените Послания са записани върху глина, камък, дърво и свитъци от кожа и папирус, като вечни свидетели, “говорещи” ни от надписи в пирамиди, храмове и гробници, издигнати от предците ни в пределите на Стария свят – все паметници, устояли във времето и пространството на материалната реалност. Цялата литературна традиция на древния ни Език (в по-късни времена наречен „бог-арски”, сиреч „божествено-сътворяващ”) запазва и разгръща съкровищата на Премъдростта, дарени от самия Бог от самото начало на човешкото битие, и съхранени в Свещената територия и Първодом на човечеството.

Следва продължение…

Pinterest

Споделете

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS