МАРТЕНИЦАТА–ЕЗИЧЕСТВО ИЛИ ХРИСТИЯНСТВО

МАРТЕНИЦАТА–ЕЗИЧЕСТВО ИЛИ ХРИСТИЯНСТВО

Древните отци на църквата казват, че душата е християнка по природа, а психоаналитиците, че под фасадата на християнската цивилизованост и идеология на разума, в тъмните недра на подсъзнаваното, анимизмът е жив. Дори в индустриалната епоха на „просветеното” информационно общество все още (а може би точно затова много  повече сега) фантазният свят населяван от всякакви приказни предмети и митични същества, познати от древните култове, продължава да подхранва със своите витални сокове ирационалното и магическо в света на хората.

Но дали са толкова несъвместими и антагонистични парадигмите на християнската светогледна система и магическата мисловна вселена при древните, в която съществува връзка–проекция между феномените на вътрешните преживявания и тези от одухотворената (пълна с духове посредници) природа.  Не трябва да забравяме, че ранното християнство възниква в средата на естествената (природна) религиозна вяра, независимо, че се отличава от нея по историческото откровение впоследствие записано като св. писания, което разкрива Божеството като трансцедентно (изцяло извън) спрямо творението, НО снизхождащо  и проявяващо се в него…

Затова преди бързо, бързо, някои да се направят на много правоверни, нека напомним, че ранното християнство се отличава рязко от  „рационалното” такова, каквото го познаваме след Реформацията и особено от епохата на Просвещението нататък.  За разлика от наукоподобните  „прогресивни” проповедници (всъщност повлияни изключително от научната революция), които „громят” суеверията на „магическите” ритуали в историческата църква, ранните християни до толкова са се отнасяли сериозно към духовните феномени (не зависимо дали като към положителни или зловредни), че там където са разпространявали Новата Мистерия (Както я нарича св. Григорий), невежите народи са ги мислели за „халдеи” (сиреч магове), а техните тайнства и молитви за най-висша магия (нека напомня, че и самия Христос юдеите обвиняват в магъосничество).  Според средата и светогледа на епохата такова е и измерението, в което пребивава човекът, такава е методологията на практикуване неговите убеждения. Удивителното е това, че тези измерения и светогледи съжителстват паралелно в настоящето, и затова можем да ги разглеждаме като практиките и методите интегрирани днес в Духовната Наука (виж Института по Т-наука). Модерните индустриални технологии на материалистическото научно познание, за древните би била чиста проба магическа наука–нали първите химици са ал-химиците, а първите математици–жреците в мистичните школи, например като тази на питагорейците…

Като някакъв вид християнски шаманизъм и спиритизъм звучат свидетелствата на св. Павел за пребиваване на 3-то небе извън тяло/2Кор.12:2 / и служебни духове(ангелите)/Евр. 1: 14/, или поучението на св. Йоан за изпитване на духовете по това, което изповядват/1посл. св. Йоан 4:2-3/.  Естествено почти всеки съвременен пастор или теолог повлиян от материалистичната култура,  ще се опита да софистицира тези думи до „разумно” обяснение съответстващо на доктриналната коректност, но това е един спекулативен подход, който води встрани от истината. Защото не така са звучали апостолските свидетелства и наставления,  на хората от онази епоха, в която  те са значели точно това, което казват. А именно – послание за реални преживявания и духовен опит, какъвто апостолите непрестанно поощрявали и подтиквали своите последователи към него/Римл 12:2/.  Колко различно звучи това от стерилните, но догматично коректни проповеди от съвременните амвони. Иначе всеки знае–по-добре бактерии(освен болестотворни има и полезни такива в организма), отколкото стерилитет, без живот…

Преди да разгледаме по същество обичая на мартеницата, нека подчертая,  че докато мислим за християнството  като плод на юдейска  секта отпреди 2000г. , винаги ще ни изглежда,  че „неподправеното” първоначално учение е било  „примесено” с  по-стари вярвания, които във времето са се развили в „синкретичната смес”, позната ни днес като Вярата на историческите църкви (някой направо обвиняват в плагиатство отците на Църквата).  НО… ако  преоткрием Христопознанието като изначалната Вяра дадена на светите човеци още от Началото на човешката раса, а въплъщението на Христос като сбъдване надежди и пророчества познати сред посветените от най-дълбока древност, то картината се променя драстично…

Такова виждане обяснява интегрирането на празници и други слънчеви култове, като сбъдване и изпълнение на предреченото, включително очаквано от влъхвите (маговете-звездобройци дошли на поклонението при Богомладенеца). С явяването на Оригинала, когато дойде времето Тайната /Кол.  1:26-27/  да  се изпълни /ев. на св. Марк 1:15/, безбройните  извратените и изопачени версии на демоничния паганизъм, отпаднаха като долнопробни ментета на Първоначалната Истина позната на Първородните.  Мъдрата Вяра наистина не търпи карикатурите и имитациите на изначалното Откровение, но това не означава, че отрича телесното като инструмент на Духа, щом отхвърля поклонението на материята като сътворена, нито че заради немите и безполезни идоли, плод на демонични внушения, ще се откаже от светите образи и знанието за тях… Не случайно св. Павел учи да се постъпва по съ-вест (както по своята, така и в грижа за чуждата такава), също, че всичко, което Бог е създал е добро, само да се употребява правилно и освещава чрез молитвените формули на Словото, да се следва доброто и се въздържаме от всякакъв вид  зло (т.е. отделяне жито от плява). Такова приобщаване на съществуващите сред народите благодатни предусещания и предвкусвания, прави сам св. Павел при посещението си в Атина (описано в Деяния на св.Апостолите), където всред събранието на ареопага, утвърждава естествената Божия дарба всред народите, да търсят Бога, за да Го намерят. Темата е много голяма, затова няма тук и сега да се задълбочавам повече, но нека видим в самия обичай на мартеницата, какво се крие и има ли съдържание и практика, които са от Бога.

Традицията е много по-древна  от времето на завръщането на гетите – българи през Дунава отново в Свещената земя на древната Прародина.  Мартеницата е знак–напоменител на Божествения закон. Такива знаци в палестинската традиция са филактериите (буквално–охранителен амулет–кутийки с откъси от моисеевия закон в тях), които се поставят  на челата или връзват на ръката(над лакътя), според заповедта: „Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господния закон в устата ти”/ Изход 13:9/. Само че при нашата древна традиция Законът се записва на образната мистерийна Реч и неговите напоменители стоят до сърцето или вързани на китката–хранилището на духовния интелект  и телесния крайник за дела и притежание.  Без да се впускам  да разкривам Тайната на последованието в прилагането  Силата на това „връзване”, само ще спомена относно двата цвята, двата пискюла  или двете фигури–мъжка и женска, че те изобразяват йероглиф (свещен образ) и духовни есенции, които говорят много на невидимите същности в природата и в човека, стига да бъдат поставени правилно и с разбиране, а не просто като украшение…

Началствата (началата)–мъжко и женско в случая, представляват  Единението във Връзките на Любовта и Правдата(виж 1-та от 20- те Орфееви заповеди в книгата „Нави” от сборника „Тракийските Хроники”).  Всички беззакония могат да се обобщят като посегателства срещу тези двама свидетели на Закон на Свободата, престъпления срещу тях и всичко, което им принадлежи…

martenica-obrazno-slovoсе нарича Кръвта на Истината (или на Пи-Истис=Вярата, Верността ), Която освен че освобождава, също е и Закон на Вярата. Колкото до цветовете–бяло и червено, само ще спомена, че причинно-следствените връзки на двата свята–горен и долен (условно), мистерийно се изпълняват в Тайнството на пресътворяването на водата в кръв или във вино, както при Христовото Знамение на сватбата в Кана Галилейска (виното е кръвта на Божествената Лозница според орфическата литургика и нейните обреди).  За древните кръвта е „водата на живота”, но може да има и негативна конотация – на смърт и кръвопролитие. Такава символика виждаме  в Откровение на св. Йоан, където в пророческото видение водните извори и водите в моретата се превръщат на кръв, нещо познато и в палестинската традиция като моисеевите язви в Египет.  Затова св. ап.Йоан в своето Съборно послание изказва загадъчно тези трансформации на Духа: „ …три са които свидетелстват –водата, кръвта и Духа…”/1-во посл на Йоан 5:8/  В обратната посока на действието, пророците и оракулите предричат очистването на греховете, сравнени с моравото, което ще се обърне на снежно бяло.  Чрез кръвта на Агнеца Божий (Иисус Христос) дрехите, олицетворяващи нашите дела, ще се избелят съвършено (Откр на св. ап. Йоан  7:14).

Плътския ум извращава духовното, защото не може да го разбере. Така още от древността демонично обладаните са обръщали мистерийния език на Духа в плътски оргии и кървави жертвоприношения.  Например Всегдашната Жертва на Сина–Словото, разкрита и предсказана още на първите хора, следва падението и деградацията на човечеството,  помрачените в разум са обръщали на човешки жертвоприношения. Единението на Душата с Духа на Бога са извращавали в телесни съвъкупления  с храмови блудници–„жрици”. Вероятно и сега духовната традиция, мнозина обръщат в гнусни чародейства и бабешки суеверия. Духовните явления вънкашно си приличат, защото и бесовете подражават и имитират действията на Светия Дух и Неговите служебни духове и йерархии…

Възниква легитимния въпрос–а защо мартениците се връзват точно през март? Защото Богът на Възкресението (Туон-Иисус ), е Вечния Живот явяван в природата и нейните цикли,  поклоняем, почитан и честван (в случая – с отиващата си зимата и идващата пролет) от древните още от самото Начало, много преди да се въплъти, страда и възкръсне като Човек…

За това не бива да противопоставяме Историческото Свидетелство, на Природното Откровение, защото те, и по отделно, и заедно свидетелстват за Едно и Също.  Нали и апостолът на траките–св. Павел говори за Невидимата Сила и Божественост като видима чрез и във Творението/римл. 1:20/.  Нали Христос съедини и помири небесните и земните /Кол. 1:20/.   Не бива да ограничаваме Словото до записаното в Свещените писания, защото Думите на Живота изпълват и държат вселената, не спират да „говорят” в природата и извършат съдбите си всред народите, включително като архетипни  съдържания и светове вътре в човека  „будуваш” в съня, и „спящ” наяве.

Надявам се двата „лагера”или „агитки”(за и против мартениците), да направят синтеза, който е присъщ на Живота и неговото многообразие в Единството.  Другото е незрялост, която е типична със своята разрушителност и горделивост. Ще завърша с думите на св. апостол: „ Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса. Но знанието възгордява, а любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава”/ 1 Кор. 8:1,2/.

 

Pinterest

Споделете

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS