КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА МАРТЕНИЦАТА ?

Култът към мартениците произхожда още от праисторическо време (учените са го нарекли така понеже не познават свещена история от онези епохи). Била е мощно средство срещу болестотворни и смъртоносни сили като част от заклинателните формули за защита , които в последствие се превръщат в социални табута като „не убивай; не причинявай болка; не наранявай; не разболявай….и т.н…”.  За това свидетелстват глинени човешки фигурки (статуетки) от епохите на енеолита и неолита намерени в Балканска Тракия (нека си припомним класическата мартеница от две фигури –мъжка и женска) , върху които с руни (разчетени днес по метода Гайд) са изписани най-ранните прототипи на най-древното законодателство, като първичната им е употреба е подобна на амулетите за защита, като вид талисмани с магически текстове. Ще напомним и че всички по-късни религии (с техните идеологически доктрини и църковни заповеди) произхождат  от тези най-древни религиозни форми (тотеми, табута и талисмани), които и до днес продължават да съществуват в недрата на религиите, но вече загубили своята виталност и духовно съдържание.  Особено е важно днес да възстановим разбирането за Първооткровение на Твореца дадено на първите човеци, което е записано на глинени артефакти (плочи, фигурки и макети, модели и др.), които представляват същинската „Библия”( букв. библиотека), от която са черпели традиция по-късните боговдъхновените автори на Св. Писания, които са достигнали до нас вече на  книжен носител (папирусни свитъци, манускрипти и т.н.).

От тази най-стара традиция произлиза знаменателното: „ …и тези думи… да бъдат в  сърцето ти… да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като надчелие между очите ти…”– от моисевата книга…  И до днес юдеите в буквално изпълняват това предписание като си слагат малки кутийки (филактерии–на евр. „тайлесим”, откъдето произлиза и думата талисман) с откъси от Тората в тях, които се връзват на ръката или се поставят като надчелие. По-древният еквивалент на тази старозаветна традиция е закачане до сърцето (за древните то е хранилището на интелектуалния духовен живот) или връзване около китката на мартеници  които се явяват най-древните  напоменителки (напомнящи за) на закона. Но кой закон? Най-древният кодекс от заповеди е този  от времето на Ноевия завет на следпотопното човечество.  От къде знаем това ли? Ами от учението  и  законодателството дадено чрез праправнука на Ной– Орфей – правнука на легендарния Тиру (приемника на древното познание на дядо си Ной). Освен,че артефактите с  тракийските йероглифи (датирани с поне хиляда години преди Египет) се намират по музеи (например във Врачанския музей се намира Кивотът на Орфеевия завет с една от неговите плочки –намерени в с. Градешница) на територията на Балканска Тракия, са вече разчетени по метода „Гайд”, документи от свещената литература на древните ни предци, поместени в сборника „Тракийските Хроники”, съдържат Орфеевите заповеди и познанието на древните пренесеното в  Ноевия Кивот (Ковчег) през потопните води. Свещените писания на предците ни, лингвистичните и компютърни анализи на посланията върху артефактите датирани на около 8000 г. пр. н.е., публикувани в поредицата „Тракийското писмо декодирано” , може да прочетете  в изданията на http://books.bogari.bg.

В заключение ще кажем, че същите заповеди на най-древното Ноево законодателство пренесено и съхранено в Орфеевия завет, беше изпълнено и възстановено като учение от самия Христос. Могъществото на тези оригинални Божествени заповеди (от времето на първото Богооткровение потвърдено и изпълнено с идването на Христос в плът) идва от самият им Автор–Божеството, което в същите древни текстове има множество имена епитети, едно от които е Туонх-Ра (Словото на Възкресението или Възкръсналото Слово).  Независимо дали става въпрос за лястовица или гълъб в различните варианти на българските легенди свързани с мартеницата, те съдържат същия древен код на мира. Същият  „гълъб” на Ной, с маслинова клонка в човката си, ще донесе от новата земя –знака за помирението на творението със своя Творец. Но мирът е и Божествена наредба изразена чрез съчетанието на белия и червения цвят в двете фигури на мартеницата. В древен Египет горното и долното царства са представени в бялата и червената корони съединени  върху главата на царя-пастир. 13 години след като д-р Стефан Гайд чрез древни документи и артефакти разкри в книгите си възникването на египетската цивилизация като колония на древна Тракия и доказа тъждествеността между морските народи и траките като първите таласократори (владетели на моретата според Херодот), както и хиксосите (царете-пастири) като Тракийски династи управлявали Египет в големи периоди от време, вече и някои от родните египтолози  потвърждават тезата за присъствие на траките в Египет много преди походите на Александър  Македонски и документираните династични връзки между Птолемеите и тракийските царе. Така е с всяка истина– трудно и бавно си пробива път през морето от предразсъдъци и невежество.

Pinterest

Споделете

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS