Изречения на омразата или Думи на Живот. „Ноевият” ковчег на Словото в информационния потоп.

Зад видимата сцена на братоубийствени войни и трагедии се води невидима хилядолетна битка. Световната война отдавна е започнала – още в зората на човешката цивилизация, но враговете ни не са човеци, ако и да ползват маската на човешки същества, за да разпалват безумието на отмъщението. Очевидно човечеството още не е разбрало кои са истинските му невидими врагове. Всяко убийство започва като мисъл и отровно слово, заченато от невидими сили – крадци на животи и човешки души, а физическите извършители са само безсловесни роби – оръдие на тяхната омраза.

Сега, когато целия свят гледа на трагедията в Брюксел, пак мнозинството не разбира, че убийствата са се случили много преди взривовете в европейската столица, изпървом като атентати от изречения на омразата, взривяващи словото на общуване, което слово е в основата на човешката цивилизация. Не за първи път „правоверното” религиозно говорене умъртвява Вярата на другия. Това, което сега се случва като телесно погубление, е предшествано от разкъсването на душите и свободата на другия и другите чрез строфи, чието тълкуване отнема правото на съществуване на идеи и думи, различни от него. Писано е: „който мрази брата си, е човекоубиец и в него няма живот…”. Ако изреченията са думи на омраза, те нямат нищо общо с Бога, с Неговото Слово и Неговата Любов, чиито израз е цялото творение, на което Той продължава да дава Живот и Светлина. Може ли изворът да е едновременно сладък и горчив, възможно ли е доброто дърво да дава лош плод? Може ли език, който благославя Бога, да хули и проклина човеците създадени по Божий образ и подобие? Кой има правото да се обявява за последна инстанция на Истината и да се разпорежда с живота, който Бог е дал? Само Начинателят и Началникът на Живота, по правото на самия Живот, бидейки Самия Живот, има правдата да го отнема, като оттегля Животворящия Си Дух обратно към Себе Си, към своето вечно Битие.

Но подобен акт на узурпиране мястото на Бога, такъв антихризъм, богоборчество и беззаконие, каквито демонстрират терористите, са присъщи само на тези, които сляпо принасят Другостта в жертва на идола на фалшива вяра и нейната буква. Само обладани от демоните на „себеправедност” могат да се себепровъзгласят за съдници над Закона на Свободата, според който всяко същество във вселената ще бъде съдено единствено и само от Създателя на всичко и всички…

Но всъщност не правят ли така всички човеци, провъзгласили своето собствено „аз” за единствен съдник, съдещ другите, всички и всичко? Такива вярващи в „себе си” не бомбардират ли всекидневно другите с изреченията на омразата, не взривяват ли собствения си живот, семейство, общество и народ, с жлъчните думи на неправдата и лъжата? Нали каквото посее човек, това ще пожъне?

Осъзнаваме ли,че думите, които сега говорим, пишем или вършим, определят всичко това, което ще ни се случи. А това, което в момента ни се случва, е това, което сме сътворили чрез словата си в миналото ни.
От къде идва тази необяснима Сила на Думите? От Свещеният Език и Писменост, дадени на човека от Бога, от които произлизат и всички последващи човешки езици и писмености, отдавна забравени или използвани и до днес. Те са свещени, защото Пресветия обитава в тях. Но ако храмът бъде осквернен и затова напуснат от Светия, с какво ще се напълни? Ако думите и писанията са обиталища на Диханието Божие, какви са последствията за тези, които разрушават и оскверняват Божието светилище? „Който разрушава Божия храм, сам той ще бъде разрушен”–казва пророкът. Който нарушава Закона на Речта, тя него ще разруши. Всеки поема върху себе си последствията за всичко, което говори или пише. С каквато мярка мери, с такава ще му се отмери. Благо-словение или проклетия (клетва) са все слова, но с различен знак и съдържание, като изпълнители на Божествения вселенски закон, по който биват съдени тайните дела на скрития, живеещ вътре в нас човек. Божият дар на словото е и изпитание– как ще постъпим с него и как ще го употребим. Затова е писано: „…за всяка празна дума човеците ще отговарят…”. ТОВА Е БОЖЕСТВЕНИЯТ ЗАКОН НА СЛОВОТО, КОЙТО СЪДИ И ЩЕ СЪДИ ВСЕКИ. Защото Словото е Меч, който разделя.Огън, който може и да пояжда, потоп от Води, които могат да удавят…

Езикът и Писмеността могат да бъдат обиталище и носители на любов, живот, истина, съпричастност и солидарност, изразители на най-светлите чувства, на най-великите импулси, откровения и мъдрост, на най-съкровените преживявания. Но за съжаление, освен да изцеляват, думите могат да бъдат инструмент на паразитиращите върху живота ни сили на тъмнината. Могат да убиват, осакатяват, да заблуждават и ограбват, като „еничари”, обърнати срещу собствените им родители, срещу собствения им народ. Такива изречения на омразата са първопричина за битовите престъпления, заливащи страната ни, „кинжали” на невидими демонични убийци, думи, напоени със смъртоносната отрова на зли помисли и стихийни емоции.
Рекламният бизнес, политическата демагогия, надхитрянето между половете и други всякакви видове „дрога”за душата и нейното бягство в световете на безплодните илюзии, са все от „изкуството” на измамната манипулация, станало доходоносен бизнес за търговците на души. Образите на насилие, поквара и пошлост, които ни заливат, несъзнателно стават „тухли” от затвора на същинското ни „аз”. Какви са изображенията, които съграждат вътрешното пространство, което обитават ума и чувствата ни – свещени като храм за вътрешния ни човек, или демонични – като бесовски обиталища, които ни обсебват? Всеки трябва да се замисли в какъв „филм” живее, кои са неговите невидими сценаристи и режисьори, какво подсъзнателно управлява живота му.

Платените медии и силите, които стоят зад тях, отдавна проповядват от своите амвони и зарибяват народите за своята секта, покланяща се на съвременните идоли на пазара и парите. Превръщат хората и техните мисли, в пионки от модерната повсеместна война, водеща се в глобалното пространство за умовете и душите на сънародниците ни, а и за всички човеци. Демонът на клеветата се е настанил удобно навсякъде, добре прикрит зад етикета на „свободата на словото”. В интернет пространството, в местоработата, до семейното огнище, „религията ” на мразещите пуска своята отрова, която подкопава всякакво доверие, разделя и най-близките същества, като прави невъзможна изобщо солидарността и съвместните начинания на хората с добра воля в обществото. Кое разделя семействата – съмнения и недоверие, породени от несмислени думи, погрешен „превод” под натиска на „доброжелателни” съветници и клюкарки, подхранвани от тайни, прикрити с лъжи. Такава зловредна среда разрушава не само семейните устои, но поврежда и поколението, което се носи по течението на информационното море без стойностна цел и посока, без идеали, без критерии за истина и добро… Достатъчно е да се вслушаме в текстовете на песните във „фолка” или „рапа”, и можем да си попълним картинката на (без)смисления свят на словесно осакатени човешки същества.

Но злоупотребата с езика започва от празните думи. Демагогията не е нищо друго освен кражба и оскверняване на свещения ни Език, изпразването на думите му от свещено и истинно съдържание и превръщането им в клишета в устата на словоблудстващите лицемери. Външната постройка на език и писменост, без вътрешното им съдържание, е бутафория, чието празно пространство винаги впоследствие се запълва от нечистотии и лъжа. Като поведенчески модел тази подмяна е повсеместна. Семейството без неговия сакрален пълнеж деградира до съжителство по сметка. Така и хороиграенето и народните обичаи и празници са деградирали от мистерии, сътворяващи свещен календар и богоносно ежедневие, до бабини суеверия и безсмислени външни обреди неприложими и безплодни в съвременното общество. Така и ценностите на богоизбрания народ богарски и неговата Свещена Родина и Отечество, се подменят с празни лозунги и девизи от националистическата бутафория. Такава пропагандна машина е инженирана с едничката цел да разделя обществото ни с фронтовата линия на „революционната” риторика, да подстрекава към омраза и братоубийствено противопоставяне на българи срещу българи. Такива словесни машинации са като варосани гробници, изглеждащи отвън красиво, но отвътре пълни със зли намерения и насилие, мъртвородени политически проекти, с демоничното съдържание на човекоубийството.
Заразата не е подминала и териториите на съкровената Вяра, като я подменя с „раковите” клетки на институционализма и неговата номенклатура. Словото на Живота е подменено с кваса на църковното теологически „коректно”говорене. Догми и доктрини, лишени от живот не са нищо друго, но маска на бездуховността, зараза с лицемерието и лицеприятието на похотливата себеправедност. Идолите на и църковната администрация и нейните човешки авторитети, са заменили свидетелството на Духа и Неговото Слово.

Думите (в цялото им многообразие от форми и проявления за сетивата), когато загубят сакралните си извори, загубват смисъл и ценност, превръщат се в ментета, стават свърталища на всякакви нечисти духове. Живеещите в такава болестотворна среда от словесна помия, информационна канализация и бъркотия в комуникацията между хората, непременно се инфектират духовно, което води до психопатия и цялостен психосоматичен ефект върху здравето, както на отделната личност, така и на цялото общество. За това повече от всичко се нуждаем от екология на думите, от очистване им от паразитите, които ги превръщат в контейнери за отпадъци. Но това е първо лична отговорност, защото собствените думи (или всичко, което излъчваш като послание и образ) са като съдове, които се изпълват със съдържание в зависимост от извора на нашия вътрешен живот. Ние говорим това, което изпълва сърцата ни, но те се пълнят от това, което „ядем” и „пием” като словеса, идващи отвън през възприятията ни. Вадим от това съкровище на думи, което сме събирали в духовните си вътрешности, външни преживявания, смилани (осмисляни) вътре в нас. Целия цикъл на „раждане” събития в живота ни започва с посяване семена от слова, които отпосле ще родят или тръни и плява, или изобилни плодове според вида си. Думите, които поглъщаме в размишления и съзерцание (несъзнателно всички го правят), са лекарство или отрова, енергия, даваща сила, или прокоба, донасяща гибел и смърт.

За да лекуваме себе си, близките си и любими хора, е необходимо да започнем от очистването храма на речта ни, обиталището на езика ни от всичко, което омърсява и осквернява нашите жизнени извори. Това се отнася и за тялото на народа ни, а и за цялото човечество. Но след като изхвърлим вън изреченията на гибелта, да не забравяме в почистената, но празна къща, да поканим и настаним свещените Думи на Живота. Но къде обитават те? За възвръщане в истинността и възстановяване руините на древните изоставени обиталища винаги е бил нужен примерът на будителите – водачи обратно към Дома. Затова бе изпратен свише д-р Стефан Гайд с такава мисия – да върне свещените съдове на Думите обратно в Дома на Словото. Тези съдове са тракийските йероглифи (свещените идеограми), съдържащи формулите на духовните оръжия и инструменти на мистичната наука на сътворяването, както и Буквите от фонетичната писменост (протокирилицата) на богоизбрания род и народ, който говори Езика на сътворението – бохарския тракийски, езика на предците ни…

Затова в настоящия потоп от информация бомбардираща сетивата ни, сред тълпи от човеци говорещи едно , мислещи друго , а вършещи трето и четвърто, за да не ни погълне животинското безсловесие, познато от реалити форматите, Божественият Промисъл и Провидение е приготвил изградения от Думите на Силата, нов „ноев ковчег”. В него сме защитени чрез Езика на Словото сътворяващо събитията , но може да влезе само този, който не робува на фалшивите външни „авторитети” на „информационното” общество.