ХЕРОСЪТ СВ. ГЕОРГИ И ВОЮВАНЕТО

Светецът, който пробожда змея. Този образ изразява най-ясно вселенската битка, която се води в и за Душата на Човечеството станало Бого-човечество след идването на Бога в човешката плът… Битка във всеки човек и за всичко сътворено, както е обещано свише: „…и ще изливам Духът Си върху всяка плът…”/Йоил гл.2 ст. 28 /. Върху плътта – битието на греха, където са се загнездили демоните на страховете, бесовете на човешкия гняв, нечистите духове, похотстващи да обсебят и похитят светлината на живота ни… Духът, Който освен като гълъб на Мира между човека и Бога, идва като Огън, който изгаря плевелите на нечестието в нас, злото в световното разтление, осъждайки неверието и вътрешната леност…
Борбата между Духа и плътта (НЕ телесността, но нейната обсебваща ненаситност) е най-древната формула изобразявана идеограмно в древните посвещенчески общества. Така нагледно, апликациите върху плочките намерени в Летница (Ловешко) ни разкриват прехода на посветения от човешкото насилие насочено физически, към насилие насочено навътре в себето – спрямо извратените от похотта телесни инстинкти и нагони, които ако не бъдат победени първо вътре в нас, пораждат смъртоносни последствие, дела и съдби…
„… Небесното царство насила се взима и които се насилят го грабват – казва Христос /Ев.Св.Ап. Матей гл.11ст.12; Лука гл.16 ст.16 /.
След своето Възкресение и Възнесение, Духът, Когото изпрати в телесния свят, установи Неговото Царство на земята. Царство, чиято Сила и Власт се усвоява и упражнява само от обърналите воюването със злото първо навътре в себе си… Немощни по плът (ненасилници във физическото), но Силни чрез Духа, Който владее и управлява живата и неживата природа…
Идеограмите върху апликациите от Летница /Ловешко/ разглеждат борбата с греха като процес, състоящ се от конкретни етапи (част от които съм разгледал като „притча за посветения” в книгата си „ Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните” от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано” 5 /виж онлайн книжарница books.bogari.bg/). Някои изображения там удивително напомнят на казаното от св. ап. Павел хилядолетия по-късно: „…ако чрез Духа умъртвявате телесните си действия, ще живеете…” /Послание към римляните гл.8 ст.13/. Сам Христос казва: „ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце и две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън” /Ев.Св.Ап. Матей гл.18 ст.8 /. Защото на отделни изображения от Летнишкото съкровище съвсем ясно личат телесни части, отделени в страни от посветения, преминаващ пътя на хероизация… Това обяснява защо в Древна Тракия археолозите намират ритуално разчленени телата или статуите на посветените траки. Подобно в Египет при мумифицирането отделните органи се поставят в свещени съдове подобно на реликвите и мощите на християнските мистици много по-късно… Също така и при „шаманските” посвещения духовната трансформация се преживява като разчленяване и после отново събиране (сглобяване) от „Богинята” (разбирай Духът – на тракийски „тео”)… разбира се като духовен психичен феномен, не в буквален смисъл…
Подобно Св.Апостол ще каже: „… до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, издирва помислите и намеренията на сърцето ”/Послание до евреите гл.4 ст. 12 /…
Но защо при положение, че тази трансформация е била позната още от древността бе нужно идването на Христос в плът ?!
Първо, защото и преди Христоявлението преди 2000г., Словото, което извършва тази мистерийна трансформация, е същия Бог в Тракия боготворен много преди идването Му в плът. И Защото човечеството преди това загуби битката с плътта:
„ Тогава рече Господ: Духът що съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът… ”/Битие гл.6 ст.3 /…
Там, където се оттегля Духа, на Неговото място идват смъртта, тлението, болестите, извращенията и физическото насилие. И няма човешка сила и мъдрост, която да върне обратно човечеството към Източника на Живота… Затова беше необходимо да се „прелее” чрез Човешкия Син в човечеството отново Духа. Чрез Победилия на Кръста точно тази – умъртвена за съблазните на змея плът и после одухотворена от Възкръсналия, оживотворена за всички човеци… Съединявайки в Себе Си небесните и земните, Дух и телесност, Човешкият Син изпълни Пътя на посветените за всички човеци. И като Владетел и Съдия над тайните им дела, вложи в съвестта своите Нравствен закон – Закона на Духа, за да живеят…
„ Защото ако живеете плътски ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия – ще живеете. „/Послание на Св.Ап. Павел към Римляните гл. 8 ст.13/.
„ Понеже копнежа /мъдруването/ на плътта е смърт, а мъдруването /копнежа/ на Духа е живот и мир .”/ Послание на Св.Ап. Павел към Римляните гл. 8 ст.6 /.
Духовните воини познават борбата между двете. Плътта в човека е горделива и всякога се противи на поривите на Духа, бунтува се срещу Неговите пратеници… Както и обратното – Духът подбужда човека да въстава срещу плътските похоти, но да се покорява на призивите на Неговите вестители… И ако добре е видно в социалния свят непокорството на телесните човеци към Духа, то малко е познат „Бунта на Духа” срещу посредствеността и пасивността, срещу злото живеещо в плътското самозабравяне…
За съжаление, съвременният повърхностен човек се противи яростно срещу идващите към него всеки ден духовни знаци от несъзнаваните дълбини на душата му… Въпреки безпътицата и пагубните навици, със затъпели чувства и помрачен ум, не осъзнава подтиците и водителство към доброто на невидимия Пастир на душите… Предпочита да уповава на материалното, обожествява силните, не разбирайки, че така остава привързан и поробен в зависимости от силите, които са го обсебили… Погълнат от бездната на мрака,неутолима в самотата си и неспособна на блаженство… Няма човек, към когото да не се прокрадват лъчите на Духа, за да огрее и осветли истинското му състояние на безпомощност и бедстваща безнадежност… Въпроса е човек дали ще остави Слънцето на Духа да грее в него или ще избяга от Светлината обратно в помрачението си. Никой не може сам да превъзмогне с плътски усилия своите бесове, докато не изостави своята себедостатъчност, не признае своята зависимост от Твореца и не застане на страната на Духа в тази космическа война (Най-често фалшивите „укрития” от Духът, Който стои зад вътрешните и външните събития и тяхната невидима взаимовръзка, са „скривалищата” във човешката религиозност)…
Духът е „ хищен ястреб”, който се храни с плътта, като я асимилира, очиства, освещава и изцелява… Затова тракийския Херос е изобразяван и като конник с глава на сокол (Хорус)… И това Негово огнено действие е познато на всеки, който не се е предал на плътското, но води тази борба ежедневно… А тя именно е основата на всяка победа… (това е изразено и в „SOL INVIKTUS” – Непобедимото Слънце. Същото, което Император Константин отъждествява с Христос, Когото приема за Бог над своята империя…
Победа, която е невъзможна без борба… Затова няма духовност нито власт без себенасилие… Над какво? Над гордост, неверие, съмнения, леност, нерешителност и всякакви зависимости от плътта… Победа над сладникавото малодушие и себесъжаление, които водят неизбежно до отчаянието, последната спирка на безнадежността…
Най-добрата мисловна и емоционална хигиена е разпалването огъня на Духа, Който поглъща и интегрира всяко чувство и мисъл, всяко мимолетно желание и блуждаещо мечтание, като ги превръща във воля и сила… Затова и колкото по-силна е плътта и нейната съпротива, толкова по-могъщо се надига Духа. Защото колкото по-голямо е беззаконието (в тайните дела на плътта ни), толкова по-голяма е Благодатта. Колкото по-голяма е тъмата, толкова по-голям е Огъня Му, който донася Христовата Светлина.
Затова всяко бягство по човешки от плътта и нейните похоти води само до натрапчивост и обладаност, както най-често се случва с криво-нареченото монашество. Неговите плътски имитации водят само до извратена и болна духовност, понеже там плътта се е промъкнала предрешена в „духовни” дрехи, точно най-вече там където мислят, че са й избягали чрез човешки постановления и забрани… Но подобострастните нам старовременни пророци и св. предци не са отхвърляли тази изконна борба, но са я разбирали като инструмент за освещаване чрез Духа на всяка телесност, като „гориво” за Силата на Божието проявление… Такова е и учението на съвършените богомили, почитащи и покланящи се на и в Духа (мистериите „ Консуламентум”), проявяващ се в социалния свят като Огнено Присъствие. Разобличаващ народите и човешките началства като служители на мамона и на архонтите на измамата, скрито управляващи чрез тях…
Затова нека виждаме привременните страдания и изпитания, агонията от противоречията в нашата плът, като световната скръб от която борещите се, съпротивляващите се на злото (първо в себе си, после и в другите) излизат повече от ПОБЕДИТЕЛИ чрез Силата на Духа…