Българската Страстна седмица

Българската Страстна седмица

Вероятно първото, което ви идва на ум са политическите, патриотарски или чалгарски страсти, които особено се развихриха  тази година по изборите, или „трапезната култура” на стомашни (и не само) въздържания и последващи ги вахканалии, в поклонение на корема и нужника. Това, което пиша по-долу, не касае и информационната тълпа, която „всичко знае”, но не познава нищо, най-малко себе си…

Но уви, тук иде реч за НЕ толкова „интересните” (но за сметка на това безценни) предсказания от древността, които пророкуват за Христовите страдания освен като за историческо и вселенско събитие в Богочовечеството, също и като за неизбежна съдба в преходния ни живот завършващ със съд и изход на човечеството от тлението – като цяло и поотделно  за всеки човек  на своето време… и към заслуженото място. Това, разбира се, касае и съдбата на отделните народи, родове и семейства…

Тук не е мястото да се спираме на Христовия адвент преди 2000 г., защото това събитие е основополагаща реалност само за Неговите приемници,  иначе за общата маса „осведомени” натуралисти благовестието звучи банално и безполезно. „Резистентността” на затъпелите умове към Думи от свещени измерения, заедно с бутафорията на театралната религиозност,  „убиват” виталността на посланието, за да останат само „труповете” на музейната „вяра”, изпразнена от духовното си съдържание, в един свят, където няма място за подобни „висоти”…

Но винаги остава значимо (и действено) за всички (щат – не щат) известието за Идващия отново (независимо дали Го вярват или не), защото е свързано със свършек и неизбежен край (а това предусещане касае всички)… Ако първия път Христос дойде като Благоприятна година на опрощението, милостта и даровете на Живота, то сега идва като Съдия и… „Крадец” ?!?! на всичко, което е подарил на човешкия род от по-рано (всъщност, прибиращ вересиите си обратно от неблагодарните).

Интересното за нас българите е, че Неговото второ идване е като Херос –Конникът, познат като Бог на нашите предци траките (за справка виж Апокалипсиса на св.ап. Йоан гл. 19/11-21). Свидетелството на Божиите гледачи и оракули подготвят взора ни за Явяването на Сина този път НЕ като Човек, подобен на нас в немощите ни, но в стихиите на цялото мироздание, като управляващ вселената и всички нейни закони и проявления (за което свидетелства цялата книга Откровение на св.ап. Йоан).  Но най-вече Идващият ще се проявява спрямо самото човечество и неговото бъдеще, в неговия социум, дори в природата на човешкото същество …

Кои са посрещачите?

Този път, понеже няма да има след  „ Осанна” – „разпни го”, ще се случи точно обратното – няма да Го посрещнат масите, а малцината, грабнати въз Духа Му, като Негова свита, която ще съди заедно с Него света и падналите ангели (демоните).  И… мнозинствата няма похотливо да се „радват” във фалшивите си очаквания и заблудителни представи, но точно обратното – ще ридаят всички, които са презирали и  подигравали, ще се крият от Този, от Когото никой не може да се скрие.  За разлика от предното историческо Идване, което в крайна сметка се оказва Благодатна Всегдашна Действителност на Вечен Живот в Богоявлението само за приелите мистериите на Вярата, сега Пришествието  Му като неизбежна реалност ще е за абсолютно всеки, независимо от предпочитания и мнение, въпреки суеверието и неистовия ужас от Светлината и нейните разкрития. Това е Събитие, което ще извади наяве всичките тайни дела и помисли, заедно с техните истински съдържания и съдби…  Подобно на смъртта като преход – сблъсък с „твърдостта” на духовната „материя”, за човечеството като цяло е предначертано да премине през душевната лудост в пустинята на изпитанията в бесовските изкушения. Споделяйки участта на Човешкия Син, който слезе и в ада, но Възкръсна в Слава…, всички ще се явят пред Съда, но само за едни той е оправдателен, защото са приели Жертвата на Сина и са записани в Книгата на Неговия Живот. За Другите, съдени според Книгата на делата, ще отговарят за всяко зло, което са правили (или за неизвършеното добро) в телата си, независимо дали като съзнателни, или несъзнателни действия.

Така че вход Господен (Цветница) е много по-интересен в този смисъл и с това послание, което е особено актуално днес, защото според Тракийските оракули всъщност всичко това вече е в ход и се случва като бавен, но необратим процес. Нали затова се нарича Пришествие, т.е. бавно шествие…

Но някой ще възроптае: „Много негативизъм, няма ли нещо позитивно, особено по тези светли празници?”. Всъщност добро не е просто пожелание, но пожънат плод от посятото. Как можем да разпознаем и да се върнем от злото, което сме посяли, ако не видим чрез  жътвата неговите плодове?  А такъв е именно гореспоменатият  процес, който  е оздравителен, защото е Изход, преминаващ през болките на  провала към поправлението, към изворите на всяко благо… Съдбите (когато не са окончателни отвъд смъртта) са предназначени за себеосъзнаване и обръщане към правдата и нейните корени…

Защо в заглавието пиша „Български”? Защото на нашата свещена земя, където тече първата от четирите реки на рая (според св. отци и древните хроники) и са входовете към Терра-Кея – отвъдната земя на Божиите Словеса, всичко се случва  изпървом като огледало на небесните събития, а отпосле  и в останалите земни територии…  Орфеус,  воден от небесата, намери загубеното от хилядолетия Съкровище на изначалната Премъдрост (виж книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”), Плочите на първия Божествен Завет  на неговия праотец – патриархът Орфей, изначалните всемирни закони на Любовта и Правдата –  Знанието, дадено от Бог-Словото на първородните Атам  и  Енох. Светлината, която бе първо прогласена  в Тракия,  даде разум из целия свят, за да получат народи учението на Божествени закони (включително Моисеевите). След още хилядолетия д-р Стефан Гайд отново издири, декодира и събра в едно същите древни Орфееви заповеди на Освобождението (наставленията за Изход от робството на тлението и смъртта). Това е Словото, по което ще бъде съден светът, народите и ангелите, но не от човеци, но от  Всесилата на Божествената Съдба.  Спасителят при първото Си идване  каза: „…защото не дойдох да съдя света…..има що да го съди – словото ми…то ще го съди в последния ден…” (ев. Йоан 12/47-49). Същото слово от Законодателя, което бе в Началото, ще бъде и в Края (на всеки земен живот и този на Цялото). Този вечен съд НE е само предстоящ, но и настоящ, защото всяко  действие има своята причинно-следствена програма, всеки ден човеците изпитват на гърба си неговите присъди, без да разберат това, което е назначено за тяхното поправление, за  връщане от гибелни пътища… Затова бе обещано (и се изпълнява), че  Премъдростта ще изпраща книжовници и мъдри, за да обяснят и умъдрят, такива, които като виделина на света ще осолят със смисъла на Божествените отговори земните народи…

Българският Великден като Дело за връщане народа към Вярата и Речта на предците, е заченат много преди историческите събития от края на 19-ти век, но все още е далеч от своя благословен завършек. Връщането (Изходът) към древната ни Вяра, утвърдена от св. апостоли,  е пътят към Земята на обещаното благоденствие. Забравата на  Свети празници, на подвизите на светите ни герои–хероси,  на  свещената история на богоизбраните ни предци,  ограбва българската Памет, без която изсъхват корените на нашето настояще и бъдеще… Но тази забрава не е без архонтите на тъмнината, които и в миналото, и сега, държат в невежество народа, който е още като дете, не дошло на себе си, та да различава лявата си ръка от дясната. Но за всяка измама и насилие (в това число ментално и духовно) над българите, като богоизбран инструмент на небесното правосъдие, народи и империи са били и ще бъдат съдени от Бога.

Но нека не търсим вината само вън от себе си, но да приемем поуките от историческата съдба и личната такава, за да се върнем в Божествения Завет и Път, за да имаме НЕ само славно минало, но и такова настояще и бъдеще… Пътят  няма да е лек, защото преминава през голготата на изкуплението, защото само „пострадалият по плът се е отказал от греховете си”, за да потърси прошка и поправление. Изпитанията на народа ни са детеводител към  възкресението на богарския род и народ. Ако и толкова много да сме били предавани вероломно от съседите си, няма друг народ, който  толкова пъти да предава сам себе си… Българите са били (и ще бъдат) изпитвани в отношението си един към друг, в които изпити многократно сме се проваляли с редки изключения. Нека помним, че: „Царство,  разделено против себе си, не може да устои”.  И все пак заради застъпничеството за безгласните и безправните, като защитници на преследваните и пришълците (арменци и евреи и др.), милостта НЕ ни е оставяла и в най-мрачните времена… Да  видим дали и за напред ще сме милостиви към другите, за да се показва и на нас милост, според Божествения закон: „ с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”…

А за съдбите на Божественото правораздаване четем в книгата Апокалипсис на св. ап. Йоан. Изпълнители са ангелите по Заповедите на  св. Херос – Меча на Неговото Слово. Защото такова истинно, нелицеприятно и некорумпирано правосъдие ни трябва, за да познае народът ни справедливостта на Небесата, властта на Небето да въздига и сваля високопоставените, да унижава самозабравилите се горделивци, направили парите и насилието свой „бог”.  За да дойдат българите  на себе си и се отвърнат от неправдата,  завърнали се в Завета на предците си. Но има ли кой да свидетелства тези Божествени съдби, или те остават невидими за земните жители, които виждат в случващото се случайност, късмет (или липса на такъв), въздействие на  звезди и безлични  планети…. Молете се на Всевиждащия и Всемогъщия за работници на небесната жетва, които  да застанат в защита на Правдата, свидетелстващи  нейните съдби, дори ако трябва да бъдат  мразени, хулени от тълпите, и преследвани заради Истината.

Pinterest

Споделете

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS