БЪЛГАРСКАТА НОВА ГОДИНА И НЕЙНИТЕ КОЛЕДНИ МИСТЕРИИ

Гостоприемство… Традиция…

Кого си приел и в какво се изразява твоята верност?

Семейство, приятели, род и народ, какво са без верност и съпричастие?

В какво сме съпричастни и в какво сме верни един на друг? 

Затова са празниците, но нека заедно да ги напълним!

Какво  и Кой стои зад „полазника” – първия гост на Игнажден

Първо да попитам, когато отиваш на гости, независимо в кой ден от годината и у кого, на какво си носител в дома, на каква сила си инструмент? И обратното – в твоя дом кого каниш – ангели или демони? Защото не говорим само за физическото ти жилище, но и за света на твоите възприятия, сетива и вътрешен живот.  

Съпричастие няма, ако няма приемане. Няма свещена трапеза без свещения гост. Няма и свещен гост, ако няма Семейство. И тук не говорим за съжителството по плът, но за Духовното съпричастие между единородни.

И за да не сметнете всичко това за празно философстване, ще уточня, че не говоря в свое име (което иначе лесно се приема като мнение), но в Името на Този, който днес хлопа на вратата ви. Ако Му отворите, ще Вечеря с вас по празниците и ще освети и благо-слови всичко и всички в Дома ви, като ИСТИНСКИЯ БЛАГОДЕТЕЛ, който се има предвид в коледните традиции.

И ако по същия празничен обичай,  височайшият гост (на коледа е царят на коледарите и сурвакарите) благославя всичко и всички в дома и неговото бъдеще, със заклинателни думи  и ритуални действия, то как можем да го наречем и какъв ОБРАЗ да му дадем?

Нека използваме метода ГАЙД, добре познат на тези, които са запознати с трудовете и разработките на Института по Т-наука  или поне са чели книгите на д Гайд – „Тракийското Писмо декодирано” 1,2,3,4, където подробно се обяснява прочита на артефакти по нашите земи датирани с хилядолетие преди най-древните надписи в Египет.

Свещените ритуални действия изписани на  древните тракийски идеограми, по-късно пренесени в Египет и стилизирани там до добре познатите ни йероглифи, изглеждат така:

   (ръка)(уста) (миро) (един) (Божествено Лице)

идеограм    идеограм     идеограм   идеограм   идеограм

 

където на бохарски  ръка се чете кх(ках)

                                      уста  се чете ри(ро)

                                     осветено миро се чете су 

или резултатният прочит на словосъчетанието е:

 

Кх-ри-су = един/едно Божествено Лице

като  Кхрису (Хрису) означава иПомазан с миро, на еврейски – Месия

 

Това означава, че Христос присъства в думи и  действия, където има приемане и предаване–протичане  Харизмата на Духа… Присъствието Му се проявява  във и чрез другия /другите, но и от нас към тях…

Той ни учи, че ако се обичаме един другиго, както обичаме себе си,  то Бог е между нас и в нас. Орфеевият завет (книга „Нави” от „Тракийските Хроники”) Го разкрива като  наш Баща, Майка, но и Брат. Защото дори негов род сме”– потвърждава  св.ап. Паус в изобличението си към атинските гърци.  Самият Христос в евангелието се обръща към нас: „богове сте вие…”Междувпрочем затова в предавраамовата Вяра (същия Христос казва: „преди Авраам Аз съм…”) го наричат Елохим (мн.число), което име означава в преводБог на боговетеНо кога сме „такива”? Когато сме в Семейството на Духа, защото „Мъдростта се оправдава от чадата Си”. Тук е Тайната на Човешкия Син. Тази Божествена фамилиарност се обобщава в образа на Тракийския Херос, при който култът към хероизация е подобно на новозаветното обожание на светците. Затова тайновидецът св. ап. Йоан вижда в своя Апокалипсис   пресветия на светите Христос като Херос (Конник) начело на хиляди по хиляди хероси(конници). Същият Мадарски Конник, който е пазителят на българските родове,  воюващ срещу демоничните им врагове.

Но защо Българската нова година е на 21 декември – зимното слънцестоене, а и изобщо коледните празници са тясно свързани с слънчевия цикъл? Даже неделята е ден на Слънцето (и възкресението) и като такъв е обявен за Господен празник още в ранно-християнските общности.  Защото Името на Христос (Хрису) може да се изпише и прочете с тракийски идеограми (пренесени и стилизирани в Египет) освен по начина показа по-горе, и така: 

Ако се използва по-късния египетски начин на прочит, където се комбинира идеограмното с фонетичното прочитане на йероглифите, същите могат да се прочета по следния начин: 

1)(Р) (Е) (слънце) (един)  (Бог)

фонетично  фонетично  идеограм   идеограм   идеограм

 

или резултатният прочит на словосъчетанието е:

Р-Е-слънце-един/едно-Бог=Богът-слънце РЕ

Ето, че алтернативният прочит  Кхрису се оказва  Ре !

 

Т.е. откриваме соларния (слънчевия) култ, който според византийските автори е характерен за религията на старите българи. Това е древната Вяра позната сред посветените из обширните територии между реките Дунав (Истър, а Писон е най-древното Й име зарегистрирано  и в Библията като първата от 4-те реки на Рая), Нил, Тигър и Ефрат, оплодила най-древните цивилизации. Българите сме древното коренно население по нашите земи, не зависимо от нашите разселвания и завръщания в земния рай–люлката на човешката цивилизация. Това е доказано не само от езиковия и писмен анализ на родната ни реч и писменост (виж трудовете на д-р Гайд и книгите му „Тракийското Писмо декодирано” 1,2,3,4), но и от модерните ДНК изследвания.  Затова е видна тази духовна приемственост от най–дълбока древност. „Раждането на Слънцето” е празник честван в соларните култове, познати сред всички народи. Дори когато говорим за историческия събитие на Рождество, показателно е поклонението на звездобройците (з-мата влъхви) пред Младенеца, доведени при  Него от звездно знамение в макрокосмоса на физическата вселена. 

В книгата „Арих” от сборника „Хроники на трако-българските царе”, едно от Божествените имена в монотеистичната религия на богарите е Тонг-Ра/Туонх-Ра (по специално сред тракийското племе гети/готи), който по същия начин се чете на бохарски като Възкресението Христос, но и като изгряващото Слънце (според соларната митология слънцето „умира” всяка вечер и възкръсва при изгрев). Между впрочем същия Херос (Хорус), Светия Конник, за когото говорихме по-горе, в древен Египет е известен и като „Изгряващото Слънце” (повече за възникването  на египетската цивилизация от древната култура по нашите земи – в Тракийското писмо декодирано–1,2,3,4; Тракийските послания и Тракийските Хроники). Няма нищо чудно в това, че в  монотеистичната  религия на предците ни има множество имена на Единия Единствен Бог (както е и в юдеизма впрочем). 

По важното в случая е връзката Слънце–Човек, „антроморфизацията” на външния физически космос, както е и в традицията на коледните празници. „Замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога”. „Раждането на Слънцето” представено като евангелското събитие на раждането на Човешкия Син. Както е добре известно на изследователите на египетската космогония и теогония,  Херосът/Хорус  е като ипостас на Слънчевия диск, Неговото Око  е  Ре(слънцето). Ако Го изпишем  идеограмно (йероглифно) стигаме до изписване и на друго Божеско Име в Монотеистичната Религия на Траките – Дион -Ис-Ус:

= = ИСУС (четено отгоре-надолу) или УСАРИ (четено по обратния начин) (гръцки-ОЗИРИС), според следните пиктографски знаци и тяхното произношение:

 

   ЗНАК (ЗВУЧЕНЕ) =   ЗНАЧЕНИЕ

   (ИС)=   ГЛЕДАМ (ВИЖДАМ)

     (УС)=   ВЛАСТ, МОГЪЩ (ВСЕСИЛЕН)

 

   = (ИС) + (УС) =  ИС-УС, (Всевишният)

 

                               +             =        

Ти (Ди) – Даващ (Даряващ) + Он (Слънце)  =  Ти-Он (Ди-Он) –
Даряващ(о) Слънце

 =  Ди-Он + Исс =
Ди-Он-Исус, Дионисус, Дионисий

Мнозина знаят, че траките са вярвали в Бог Дионисий (Дион-Исус), но малцина, че това име означава Даряващото-Слънце-Исус! Не случайно траките са го отъждествявали с Бога-Слънце, известен на гърците като Аполон, а на Египтяните като Ра”... (Тракийското Писмо Декодирано-3). От Дион-ай, преминава по-късно в Адонай (Господ в стария завет на Библията).

Всъщност огромно е влиянието, което оказва Египетската религия, писменост и  култ-ура (производна от своя страна на древнотракийската) върху мисленето и самоопределението на еврейските племена (повече за това в книгата Нави от Тракийските Хроники). Като затворим кръгът с гръцката цивилизация, която направо си е присвоила и профанизирала трако-египетската мъдрост и духовност, можем да разберем защо толкова велика тайна се крие в това Име – ИС-УС (превъзвишено над всяко друго – както го назовава посветения Паус).

Но какво следва от  всичко това?

Ако целия Слънчев физически космос е „светлата материя и енергия” на мирозданието, то Окото (светлика, както го наричат старите хора) е самото Възприятие–Субекта на Наблюдателя, който  е мостът към вътрешните светове на „тъмната материя и енергия”– скритата картинка на света… Той е вътрешното Слънце (огледално съответствие на физическото слънце) и Виделина на вътрешните сетива и Разумът, който осветлява мрака на невежеството. Древните питагорейци (по-късно християнските мистици) изследват точно тази връзка между макро и микро космоса, като същност на самото познание. От това следва, че Богът на предците се проявява точно в тази „ноосфера”– свещена взаимовръзка между природа и вътрешен свят, заложена като способност в човечеството, но пробуждана единствено чрез мистерийната Вяра. Това е най-древната Вяра и Познание на Първохристиянството, очакваща и пророкуваща въплъщението и явлението на Човешкия Син. Тя принадлежи  на богоизбрания богарски род и народ, на когото е била поверена, за да я опази за цялото избрано човечество.

Когато на трапезата пиете вино, сетете се, че за предците ни, то е кръвта на Божествената Лозница(Дион-Ис-Ус).  Христос според евангелието от св.ап. Йоан,  сам нарича себе си световната Лозница, посадена от Отец.  Невидимия Божествен свят проявен във видимото. Самото естество (двойно ест=Аз Съм, Който Съм) на света е проява на Твореца му. Невидимият присъства във всичко: „Той бе в света и света чрез Него стана/ев. на св. ап. Йоан 1гл./. Ето я орфическата концепция за единството между микро и макро космоса (външните и вътрешните светове):

„…понеже сам той дава на всички, и живот, и дишане и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил празнични времена и предели на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха го попипали и намерили, ако и да не е той далеч от всеки един от нас, защото в него живеем, движим се и съществуваме, …дори негов род сме.”/св.ап. Паус според Д.А./ 

Христос  е  всеприсъстващата същност  на видимия външен физически свят.  Явленията на външния космос са само негова сянка, както обяснява св. апостол Паус – учителят и патронът на ранно-християнските общности по нашите земи, които по-късно се наричат павликяни (по неговото име). И ето, че във всяка част и проява от видимата вселена присъства и Той. Животворящо  Слънце, но и свещения Огън в домашното огнище, Трапезата и всичко на нея, но и Този, който я благославя заедно с всички в Дома… Едновременно е Сеячът на Благото (виж Христовите притча за Човешкия Син), но и самото Семе, Квачката, но и Яйцето на сътворението. А обичаите с предзнаменованията за женитба по коледните празници  са проекции в света на преходното от света на Вечното, където  се явява Младоженецът на човешката Душа и светата Общност. И най-накрая понеже е владетел над смъртта и света на мъртвите, Херосът, заедно със свитата от неговите братя хероси (усъвършенстваните души на праведниците), е пазител на семейната крепост, но и свързващ на една трапеза починалите свети предци и техните потомци в настоящето. Старото получава своята приемственост в Новото създание и Новия Човек, щафетата се поема от младенците… Новия Ден и Новата Година (младата Бога) се зачева на „Млад Бог” ( Млад Ден) – Единажден. Разпалва се Огненият Ден (не случайно на този ден празнуват Пламен, Огнян, Искра и т.н.). Но раждането на заченатото се явява Коледата, където се докосваме до Тайната.  Семантиката на нейната обредност е същинската мистерия, която не е просто папагалско ритуализиране на бабешки обичаи, но Духовно и живо Слово, Реч, чиито Думи стават един вид теургия – сътворяване бития. Всеки детайл е слово от Словото Божие. Коледната трапеза  е Божеска трапеза, около която шетат ангели в лицето на обредоизвършителите… Виното е кръвта на Божествената Лозница – Дион-Ис–Ус, Хлябът е космическото жертвоприношение на Живота Му, за да съществува света, „храната”, която дава живот на всичко… Отрупаната с плодове трапеза е образ на плодовете на Духа, на онова Добро Дърво, което Човешкия Син посади в своите ученици и поклонници, от което вътрешно изобилие следва телесното благоденствие и благополучие, а не обратното. Разпалването на домашното огнище (днес повечето хора нямат камини) е изпълването с Духа, който от една страна гори всичко нечисто, от друга топли с любовта, състраданието и милосърдието Си…  

Който не приема всичко това, нека не приема. „Да ти се не види” и „да ти се не знае” са все дълбокомислени клетви, които съвсем ясно посочват най-голямото нещастие на съвременния човек – да не вижда и не знае, това което тече зад видимото…

Но също така нека не бъдем суеверни роби на дни и месеци, на буквата на ритуала, която е празна без нашето вътрешно последование… Нека през всички дни от годината пазим стража (а не гладуване следвано от преяждане) на духовната трапеза на нашите сетива и възприятие, да каним онези добри гости, които да населяват душевния ни и духовен свят като пазители и водачи към Благото.

Да пазим сетивата, възприятията и ума си  от „други” неканени гости – демоните на виртуалните заблуди и илюзии, които така умело обсебват и оскверняват вътрешния свят на съвременния човек.  Преди раждане има винаги пазене и родилни мъки, както е поверието за Богородичните мъки по коледните празници, затова да не се учудваме за напрежението, натиска и изпитанията типични за тези празници. Но вместо да се караме с близките си и да търсим „почивка” в насищане на телесните си страсти и нагони, да бъдем благодарни, защото така отваряме врати за благите дарове… Да не подценяваме и презираме това, което имаме, но да го погледнем с нови очи.

Pinterest

Споделете

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • LinkedIn
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email
  • RSS