БАЛОТАЖЪТ – ХЕЛУИН ИЛИ ЕКЗОРСИЗЪМ ?

На Хелуин всички се маскират. Но политическият Хелуин е най-интересен. Особено по изборите.
Казват – хората искали промяна. Но каква точно промяна искат? Защото всичко се изменя. И да искат, и да не искат, всичко се изменя, всичко тече… Въпросът е към какво се променя – към добро или към зло? Особено ако тази „промяна” е зачената тайно в нечестиво събрание като болшевишка задруга на „всички против един”. Агитациите за балотажа на местните избори се превърнаха именно в такова „сготвяне” на буламач, тюрлю гювеч от всякакви отровни смеси, „трапеза”, захранена с пикантериите на много злоба, предназначена да убие всякакво доверие. Всички заедно против общия народен „враг”, маркиран с всевъзможни ругатни, но все от арсенала на болшевишката вселена. Но под болшевизъм не разбирайте само руския комунистически експеримент. В различните идеологически системи названията и обвиненията варират до безкрай (например в класическия марксически вариант класовия враг е капиталистът експлоататор). Но при всички болшевишки разновидности (стари и модерни) събирането на разгневените народни маси и превръщането им в разрушителни тълпи (днес организирането става през социалните мрежи) е типично за прехода към тоталитаризъм. Такова е поведение на всички днешни „активни борци” срещу властта, независимо дали се определят като леви или десни, националисти, консерватори или либерали, но все претендиращи, че са борещи се за повече демокрация (сиреч власт на народа). Докато „сатаната”, който ще гонят от властта, независимо от всички обвинения срещу него, следва поведение на диалогичност, коалиционна култура и позитивна кампания, типично всъщност за истински демократичното мислене. Медиите казват, също не били свободни, но не виждам някой да им пречи да го критикуват и да интервюират неговите крайни отрицатели. Така, че ако са обсебени, то вероятно не от него. Демонстрира незлонамереност, незлопаметност, готовност на компромиси, непредубеденост и готовност за корекции и преследване възможности за полезни ходове. Т.е. държи се като стопанин на дом. И това поведение внушава и на заобикалящите го. Колкото да им е мъчно на мразещите го, наистина има дарба.
И колкото и да е странно за монополизиралите либералното пространство, ще кажа, че неговото поведение е напълно модерно (но не модно в смисъла на временната конюнктура), защото няма по-модерно (с бъдеще) нещо от демокрацията и то в нейния фундамент – народното представителство. В смисъла на търсене на общия консенсус между заинтересованите. Да, лобита, кръгове, влияния, това е една шахматна игра, зад която стоят много скрити играчи, някои от които и нечовеци…
Но за разлика от партизанството на болшевизма, което винаги е разрушително за държава и народ, бъдещето на управлението ще бъде в ръцете на тези, които могат да балансират между различните интереси представени в политическия живот. Защото целта на демокрацията е да удовлетвори интересите на различните многобройни групи съставляващи българския народ и българската нация, което не става с противопоставяне и отрицание, а чрез търсене на консенсус (съгласие), т.е. съчетаване на всички тези интереси. А СЪ–ГЛАСИЕТО, подобно на СЪ–ЕДИНЕНИЕТО, не се получава с налагане и насилие, а чрез преподаване уроците на Живота… Защото истинския ВРАГ на човеците е във всеки и това „бойно поле” е повсеместно и древно колкото самото човечество….
За съжаление „модерните” леви „десни” продължават да се лутат в трупане на политически дивиденти от личностни конфронтации и всякакви форми на партийно „джендърство”. Сърфиращи по гребена на политическия мейнстрийм накрая потъват в евтини пазарлъци заради резултати еднодневки, точно като в поговорката „скъпят се за триците, а евтини за брашното”. Безкрайното политическо номадство накрая катастрофира в краткосрочни съюзи и дебати по дребни теми.
И всичко това, защото не разбират (или не искат да разберат), че едно от най-важните човешки качества (изобщо, не само в политическия живот), което може да гарантира дългосрочността на един политически (и всякакъв) проект, е лоялността (верността). НЕ „харизматични” водачи, НЕ сладникави лъже-месии, които гъделичкат временните настроения и страсти на политическата публика, но хора с характер, които излъчват и възпитават постоянство, отговорност, поправление, възприемчивост и предприемчивост.
Започнах с Хелуин, ще завърша с Хелуин. Крайно време е този празник на българска почва (хем древна, хем постмодерна) да го преименуваме на ДЕН НА ЕКЗОРСИСТА. Първо, защото екзорсистите са все повече кът, второ, защото докато не изгоним демоните от партийните секти, няма да видим истинското лице на демокрацията – човешкото, зад маските на лозунги и девизи. Не ни трябват поставени лица, нито революционери, а примера на индивидуалности с всичките им недостатъци, но живи топли хора, които да застанат в защита на човешкото достойнстово и в името на човешкото бъдеще…