АНГЛИЙСКИТЕ МЕДИИ И НАЦИОНАЛИЗМЪТ. НАГЛОСТ И ЛИЦЕМЕРИЕ
„Англия срещу расизма – 6:0” и „ лъвовете срещу животните: 6:0” – това са част от заглавията в английската преса след футболната среща между националните отбори на Англия и България. Наглост и безочие. Не поведението на шепа палячовци (които впрочем имитират англо-саксонските си идоли) е наистина грозното, срамното и отвратителното, но реакцията на английската жалка журналистика, която сега се „събуди” и извeднъж „осъзна” какво страшно явление имало във футбола и футболните агитки… Гнусно лицемерие. Това са журналисти и медии, които отлично знаят всичките многогодишни изтъпления в английския футбол, проявите на откровен расизъм по стадионите в английското първенство. Въпросната групичка български „нацисти” станали повод за безпрецедентната атака срешу цял един народ, всъщност са обикновени папагали имитиращи своите кумири от агитките на Острова. Да, същите онези, които убиваха с ножове и вериги на стадиона Хейзъл – една от най–големите (но не единствена) трагедия предизвикана от английските ултраси. Всички нацистки жестове и девизи, които използват местните ни расисти, са англо-саксонски, затова обикновено надписите са на английски (не специално само за конкретния мач, а въобще – по всяко време). Но без капка срам медиите на острова обобщават и индентифицират с това английско „отроче” българския народ като го заклеймяват като животни и нацисти. Същите те, които са наследници на колониална империя подтискала и експлотирала безогледно векове наред народи и раси. Същите, за чиито предци робовладелството е бил доходен бизнес и на чиито роби и слуги са потомци днешните чернокожи англичани… Същите обвиняват в расизъм народ, който никога не е имал роби, ако и да е имал Империя на три морета управлявала много народи и раси…
А още по-безсрамно е поведението на „родните” подмазвачи и подлизурковци, ласкатели и клакьори, чийто бизнес е да бъдат винаги със силните и победителите. Победили кого и в какво? Ако имаше нещо наистина укорително в човешкото поведение на футболистите ни, то в никакъв случай това не е расизма (в националния ни отбор имаше трима чернокожи, затова е още по-абсурдно подобно обвинение). Точно обратното – поведението на „животните” и „нацисти”( както ги наричат английските медии) беше прекалено гостоприемно, както изобщо българите се държат към чужденците. Затова и изобщо те не се чувстват чужденци тук… Защото всичко е като че по техен аршин, по техните правила и ред, в „игра” (не говоря за футбола), в която те са господаруващите домакини, а сънародниците ни – гости и статисти… И обратното в тази долна интригантска политика, българите отново сме като чужденци в собствената си страна, където на всичкото отгоре сме унизени и от „родни” журналисти и „интелектуалци”, които послушно „громят” всичко национално…
Но поне това ни остава – да гледаме един друг „мач”. Този, на който арбитър е Един отгоре… А Той раздава правда не само на отделните надменни и горделиви човеци, но и на цели народи, управлявани от техните нагли демагози, превърнали политиката в евтин театър…Може би, както след убийствата на стадиона в Хейзъл, когато английските клубни отбори изхвърчаха от евро-турнирите (в резултат на което английският футбол се върна с десетилетия назад и след това години наред изоставаше от европейския футбол), така и сега най-добре е да се случи „Брекзит”. Може след това да се отделят Шотландия, Северна Ирландия (защо не и Уелс) в самостоятелни държави – една върволици от „екзити”… Забелязъл съм (а и вие наблюдавайте), че Провидението не остава безучастно към високомерието на големите към малките, особено когато то лежи върху множество исторически грехове и настояща демагогия. По един или друг начин…