КОНЦЕПЦИИТЕ НА ДРЕВНИТЕ НИ ПРЕДЦИ ЗА СТРУКТУРАТА НА ВСЕЛЕНАТА И СОЦИУМА, РАЗКРИТИ ЧРЕЗ ПРОЧИТА НА ДРЕВНОТРАКИЙСКИТЕ РУНИ ОУГОМ
Доклад на Четвърта Национална Конференция на тема: „Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите“ Есен 2018г.
Д-р Стефан Гайд ни остави в наследство „материал” за работа за поколения напред. Благодарение на неговите трудове и древните документи, които преоткри за науката, ние – екипа от Института по Т-наука, който той основа, имаме възможност да разгърнем и приложим днес Познанието на древните ни предци чрез съвременните методи и технологии на интегралната наука. Кодовете, които ни отключиха вратите към Света на първочовечеството, ние намерихме в автентични преписи от свещената литература на древните траки и богомилите, съхранени в библиотеки, до които имат достъп само избраници като д-р Гайд, чрез модерните компютърни обработки и лингвистичните анализи на артефакти, пазени по нашите музеи, съхраняващи тайните формули на древните посветени. И най-накрая чрез неговите енциклопедични знания, съчетани с работата на целия интердисциплинарен екип, участвал в разработването на „метода Гайд”. Разбира се тези, които се боят от Истината и от истинското познание, което прави хората независими и силни, всячески преследват пратеници и пазители на духовната наука. Хибридната война, която водят тези, които се заблуждават, че сме им „конкуренти” в манипулациите и контрола над човешките умове, включва освен откровени лъжи, също и фалшификати, които имитират нашите методи. Но точно както всяко менте, те са безполезни, за разлика от оригинала, но само тровят и провалят тези, които ги ползват за заместител. Черната негативна реклама, плагиатството и папагалското подражание, въпреки усилията им да размиват и компрометират автентичното, в крайна сметка също съдействат на разпространението новината за възстановяването на първоначалното познание.
От десетилетия с колегите продължаваме разчитането чрез методологията „Гайд” на послания върху артефакти, написани на древните писмености по нашите земи. Пред нас бавно, но сигурно изплува Тракийската Атлантида, първо-люлката на човешката цивилизация, за да ни разкрие тайните на произхода на човека и неговата природа, най-първите технологии, управляващи живата и неживата природа, програмата на проекта Земя и бъдещето на човешката раса. Все безценни инструменти за нашето оцеляване и развитие като вид. Разгадаването и приложенията на технологиите, скрити в тайните формули, закодирани в артефактите, оставени от древните, помогна за благоприятна промяна в живота на мнозина, за лично и семейно благоуспяване и изцеление.
Същата методология („Гайд”) за прочит на древен скрипт чрез по-късна аналогична писменост, приложихме за декодиране на тракийските идеограми, посредством по-късната с хилядолетия египетска йероглифна знакова система, както и фонетичната /линейна/ азбука в Тракия през бохарския диалект. Вече разчетохме древните тракийски руни, открити по нашите земи през много по-късния келтски скрипт „огам”, знаците на който са използвани от келтите в един много по-късен период /3-7 век сл. н.е./, но отдавна познати на лингвистите. За предците ни като цивилизатори на древните келти се разказва още в самите келтски епоси, нещо потвърдено и от съвременните британски учени-келтолози. Преданията на древните гали (това е другото известно наименование на келтите в древността) разказват за митичния народ (когото те обожествяват), основал тяхната цивилизация като дошъл от пределите на Балканска Тракия. С подробния лингвистичен анализ, заедно с историческите справки и обилната библиография от древните хронисти по темата можете да се запознаете от редовете на пета книга от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано” – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”.
В нея ще се запознаете с резултатите от изследванията на отдела „Тракология” на института по Т-наука върху същите рунически знаци, но в Балканска Тракия (5-8 хилядолетие пр. н.е.), с техните компютърни и лингвистични анализи, заедно с разчетените древни текстове, писани с тях. Факт е обаче, че имаме вече оригиналното съдържание на Ситовския надпис, прочита на Кременския надпис и още много други. В книгата ще намерите и представяне на целия скрипт „огам” (на тракийски „оугом” – което буквално означава Сила) с всички негови рунически знаци, събрани в таблица, с транскрипция, както на латински, така и на бохарски, заедно с многоброен снимков материал и компютърен и лингвистичен анализ на надписи върху мегалитни светилища и артефакти от енеолита и неолита.
А сега, в настоящото изложение, ще използвам една съвсем малка част от данните и откритията, изнесени в същата книга. Но прочита на артефактите, който ви представям в изследването по темата, се различава от вече дадения от нас в книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано”. Но това не бива да ви учудва, защото семиотиката на скритите съдържания на мистичните идеограмни формули съдържа много пластове от значения и приложения, понеже древната граматика не изразява само хоризонтални явления и връзката между тях, но и вертикални такива. Т.е. тя представя вътрешната структура и различните посоки на действие в причинно-следствения космос. Затова можем да наречем Древното писмо вертикално ориентирано – т.е. има своите вектори и по хоризонтала и по вертикала – един вид координатна система, в която текста има много нива и измерения на приложението. Това е така, понеже самото Битие, както и човешкото същество като негов феномен, са мултидименсионално /многоизмерно/ явление (тема, развита и обяснения от д-р Стефан Гайд в неговите трудове). Т.е. в различните измерения /възможни бития от Битието/ орфическите формули имат различен прочит и приложение, което обаче не променя същността им, точно както граматичните обусловености за време и пространство или обекти и субекти на извършваното действие, не променят отделните съществителни, а само ги „превеждат” в определен контекст от различните „конкретики” на Реалността.
Така в случая ще разгледаме само прочити и значения, които според задачите от настоящата тема ще ни разкрият мирогледа на древните за космическия порядък, приложен в социалния ред на обитавания от тях свят.
На артефакт от Стара Загора, който представлява макет на храм /дом/, се виждат както идеограмен надпис (в случая йероглифа за Храм /букв. на тракийски – Орфей/), така и рунически текст (скрипта оугом), който се чете по следния начин:
(пиктограм)
(на Бохарски)
орфей (на Кирилица)
Орфей / Храм (превод)
(„безстволов”вертикален огам)
(в класическата форма на вертикален „стволов” огам)
(транскрипция с Бохарски букви)
кху (на Кирилица) Божият Дух (превод)
(безстволов хоризонтален огам)
(хоризонтален огам „със ствол”)
(транскрипция с Бохарски букви)
наву (на Кирилица)
нави (превод – благородници, господари)
Мистичната формула ни казва, че Храма (знака на Орфей върху макета) на цялото творение – Дом на всички живи същества, е Обита-лище на Животворящия Дух, Който стои зад всички явления и фено-мени във Вселената. Той е Субектът (никога обект), стоящ зад „обек-тивната действителност” – зад всички проявени обекти и субекти в нея. Този, чрез който всички творения имат „вдъхнат” живот (живот, „роден” от Благия). Движат се и съществуват чрез Него и в Него с поставените от Него предели и времена във физическата вселена, чрез които могат да го разберат като Всепроникващ, Всеприсъстващ Управител, скрит зад завесата на творенията Си, ако и да е съвсем близо до всички като обитаващ паралелното духовно измерение…
НО… понеже „нави” на бохарски диалект се превежда освен като „благородни/ци/”, също и като „господари”, посланието от текста също означава и следното:
ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ НА ДУХА БОЖИЙ СА ОВЛАСТЕНИТЕ И ПРАТЕНИ ОТ НЕГО ГОСПОДАРИ.
Но можем да разтълкуваме посланието и по следния начин:
Единственият който може да обедини човешкото общество, в равен-ство без поробване един другиго (т.е. всички са свободни като господари /не роби/), това е Божият Дух. Равни под Бога, служещи драговолно и осъзнато един на друг, като братя, родени от Благия (т.е. благородни) с един критерий във взаимоотношенията – нравствения, този на благочестието и благородството. Ето ви девиза на Свещения хуманизъм (свобода, равенство, братство) още от зората на човешката цивилизация. Но за разлика от празните лозунги, тук се дава и съдър-жанието. Кой е Основата на градежа и Управителя в тази велика зада-ча – изграждането на общия за всички Дом? Отговорът е очевиден. Това е Духът. Съхраняването на единството в служене един на друг, се осъществява в благата воля, мъдрост и сила произтичащи от Него. Защо девизът „Съ-единението прави силата”, написан върху сградата на Народното събрание въпреки, че е толкова повтарян и преповтарян, остава толкова непостижим като изпълнение? Невъз-можен е докато липсва основния градивен елемент – Единият Дух който Единствен може чрез връзките на мира да осъществява и съхранява Единението. В крайна сметка дори корена на думата съ-единение е Един. Точно както във всички числа се съдържа Единицата, така и е невъзможен сборът (съборът) без съдържанието от Духа. Това е съпричастие на всички с Единият Дух и помежду си в Него, а не някакво химерно, произволно и безпринципно събиране… Ето, виждаме древната концепция за съвършеното устройство на обществото като общ дом по образеца на мирозданието.
Ще разгледаме и друг артефакт (от Тартария) на който можем да разчетем „нави”, този път записано с идеограм/йероглиф…:
Тук благородни господари, действат в синхрон и единство /в редица като обединяване на властите – един вид съборност, управление чрез общо събрание…
При обръщане на плочата се получава събор от отци…
Знаем от свидетелствата на древните хронисти, че родона-чалници на народите са били почитани (даже боготворени) от потомците и след телесната им смърт, като хранители, пазители и покровители. А Баща на бащите се явява сам Бог – Творецът на всичко видимо и невидимо ( произнася се Йот или Йотец, от където произлиза думата Отец), Който управлява всичко и всички според Намерението на своя благ Промисъл и Провидение като дава живот и храна на всички същества в сътворената от него вселена. Но невидимия Творец-Отец е проявен /представен/ чрез /от/ бащите на народите. Както бащите на човешките семейства са въплъщение на този вечен архетип, така и бащите – начинатели на родове, народи, нации, раси, човечества, са и техни началници. От тази духовна традиция произлиза древното предание за ангелите-водачи на различните народности.
Тези патриарси са определяли и определят и до днес коренните традиции, закони, култа и обичаите в древните общества, които взети заедно определят културата им, техните норми – табута и тотеми, които са основа на по-късната етика, морал и нравственост.
Ето ви пример за такива норми от най-древното законодател-ство, записани отново на древно-тракийски оугам върху глинени фигури – статуетки, чиято триизмерна форма е също информационен носител, представляващ обемен идеограм:
безстволово „руническо писмо”:
„стволова” форма огам:
на Бохарската азбука:
транскрипция с Кирилица: а н хот(e)б
превод: (Да) не – убиваш!
Транскрипцията с Бохарски букви гласи:
(1) (2)(j)
С Кирилски букви:
(1) ан (2) ох(г)
Преводът на български е следният:
(1)(Да) не (2) нараняваш
(задушаваш)
(Да не причиняваш ох-кане (страдание))
Както виждате върху обемния идеограм /статуетка/ за човешко същество, виждаме изписани заклинащи заповеди, при това хилядо-летия преди шумерските закони на Хамурапи и тези на Моисей…
Това е най-древният запис на част от Орфеевия Закон, взаим-стван от още по-древните постановления на Ноевия Завет, които пък от своя страна съдържат предпотопното знание и заповеди, предадени от тайновидеца Енох. Не случайно макети на саркофази – модели на храм /дом/, подобни на този, чиято снимка ви показахме, са толкова разпространени в Балканска Тракия (множество такива са съхра-нявани по регионалните музеи). Всъщност те отразяват най-древен топос и спомен за Познанието, идващо от древните първородни от първата човешка цивилизация. Но повече за това друг път…
Но изводът, който можем да си направим в изследването по темата е, че древните са имали писани закони още от началото на чо-вешкото общество, от която първооснова се появяват в последствие известните ни религиозни канони, записани вече на късните фонетич-ни линейни писмености, заедно с тяхната софистицирана свещена литература… Не случайно тези най-древни заповеди са писани върху човешки фигури (от глина), мъжки и женски. Закона се прилага като изисквания в отношението към тялото (своето и на другите), към взаимоотношенията мъж-жена (принадлежащи си един другиго в семейството), както и към притежаваното и ползваното от човека… Статуетките, намирани често в археологическите пластове от неолита и енеолита ни свидетелстват също така и за почитането на праотци – носители на писани закони, като съсъди на Божеството и неговото законодателство. Най-древните първообрази на обществени правила, по които се е управлявало в древността обществото, са съхранявани като идеограмни формули, съдържащи безброй конотации, вариации и интерпретации, поради което са били „превеждани” (тълкувани) на народа от страна на същите старейшини-родоначалници и техните наследници от създадените от тях школи, в които се е изучавало „четенето” и „писането” на вселенските закони. Но какви трябва да са били тези законодатели и съдии и каква наистина трябва да е била тяхната специална подготовка, за да са способни да раздават справед-ливост – нещо толкова трудно и до днес, дори в демократичната система с нейните законодателна и съдебна власти.
Отговора получаваме от посланието върху артефакт от Караново:
Ето един нов прочит на тази орфическа формула, различен от семантичните пластове, представени от нас досега в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано”:
Царството на Истината/Правдата (или Законовата справедливост) се противопоставя/воюва и санкционира (съди) царството на неправ-дата /лъжата (беззаконието). Т.е. освен всичко друго тук имаме дуалистична формула за воюването между двата свята, тема добре позната по-късно и при богомилите. Но как се упражнява власт, която да защитава и гарантира справедливостта?
Отговорът е в другия ред от плочката:
Пазителят/Съдия разделя земния (материалния телесен физически) свят от огнения свят (на енергиите и намеренията), чрез Истината/Правдата
Или иначе казано, това е подредбата на социума чрез писаните закони, които определят кое е истина и правда. Това разделяне на двата свята и раждането на първото законодателство много напомня епохата преди всемирния потоп, описана в свещените писания като време на насилие, произвол и обладаване на човешките вътрешности от нечовешки раси (наречени в Библията паднали ангели). Според древните автори паденията и извращенията са вид духовна корупция, която започва на духовно, невидимо ниво и е плод на въздействия от страна на нечовешки интелекти, влияещи на земните власти, управ-ници и началства. По тази причина е въведено древното законода-телство с неговия вечен съд (според древните извори Енох и Ной са първите съдии), чрез който се разделят двата свята – ангелския (на нечовешките раси) и човешкия – този на проявленията като следствие на невидимите причинители. Т.е. първенство се дава на плодовете (резултатите), по които се съди за съдържанието. „Проекцията” явява съдържанието в „проектанта”…
Но кои са тези пазители-съдии, имащи такива мощни духовни инструменти за разделяне на световете? (Интересен е следния детайл в Тракийската иконография – често Конника (обожествявания Херос) е придружаван от куче – същия идеограм за пазител/съдия )).
Факт е обаче, че законите, дадени от небесните/преминалите отвъд херои/хероси, остават валидни и спазвани като божествени от всички последващи посветени управници или земни началници. Същите пазители/съдии са представители на първоначалното откровение на богочовешката религия, която пази най-древната традиция на помазаните, богоизбраните царе-жреци (пророци и пастири/водачи на народа си) и тяхното най-древно познание предрекло появата на Христос като Херос на херосите…
Но каква е била легитимацията на тези съдии и писари на законите и от къде и как са били способни на такова законодателство?
Древните извори и свидетелства от всички географски ширини са съгласни, че тези закони са Божествени и са дадени на избрани от „горе” човеци. Но от кое Божество? Мегалитен надпис на древно-тракийските руни оугам, изсечен върху скалния храм при Харман Кая в Източните Родопи, ни разкрива най-древната концепция за Бог:
Както виждате огамовия текст буквално се чете Бог и…означава Бог. Уникалното е, че преди толкова хилядолетия предците ни са има-ли същата дума, която и днес използваме в българския език като съществително – понятие за Всеможещия, Вечно Съществуващ. Но тук тази дума е и Име. Т.е. това е Божеството в собствения смисъл на думата – Единственото Същество, притежаващо всички абсолютни свръхестествени атрибути. Един неделим Бог, който е тоталната ре-алност, в която живеят Неговите поклонници, Всепроникващ Субект, но по своята абсолютна индивидуалност „стои зад” всичко в обектив-ната природа и нейните феномени. Т.е. чрез Него (и в Него) всичко се движи и съществува. От Неговото битие произтичат всички съществу-вания и същества и е много повече от Творецът на вселената /видима и невидима/. Не е „нищо” от това което е „нещо” във веществения „обективен” свят. Напълно трансцендентен и същевременно еманен-тен. „Няма Го никъде”, но пак е Всеприсъстващ зад завесата на сетив-ната действителност… И това древно определение за Бога почитан, боготворен и покланяем (подчертавам дебело) не се отнася за „добрата вселена” или тем подобни модерни ню-ейдж брътвежи. И не е някаква безлична сила/енергия или „колективен разум” – все от колекцията на „одухотвореното” днес богоборчество. Думата Бог на древно-тракийски (както е и в съвременния български) съдържа цяло-то богатство от значения, съдържания и проявления на Едно Монолитно Същество, чиито Намерение, Промисъл и Провидение се осъществяват в сътворената от Него вселена с нейните минали, настоящи и бъдещи събития.
Според тракийските посветени, подписът върху творенията Му са самите руническите знаци, маркиращи Неговото появяване и себе-разкриване. Изписващите руните природни стихии са „пръста Божии”, рисуващ във видимата физическа природа отражението на невидимата Му Слава.
Затова и първите жреци са Божески писари. От една страна самите им мистериини действия са също вид „писане” по подобие на Бога-Творец, който сътворява видимата действителност като мани-фестация на Словото Си. От друга, най-първите свещени писания са върху глина, за да участват в направата им 4-те стихии (земя,вода, въздух и огън) като един вид повторение на творческия акт на Бога Създател. Идеограмите, изрисувани върху тях (или представлявани от самата глинена фигура) повтарят /изобразяват/ видимите обекти от природата на сътворения физически свят, като заедно с това са и фор-мули, които разкриват законите, управляващи от паралелния свят на началата/корени на всичко проявено и видимо… Всъщност най-първите библиотеки на човечеството са от глинени плочки. И няма да сбъркаме ако наречем написаното с идеограми и руни върху много-бройните глинени артефакти из Балканска Тракия (в западната наука обобщено като „Дунавски скрипт”) – първата Библия от епохата на енеолита и неолита (библия означава буквално библиотека от книги).
Ето един откъс от неолитната най-древна „Библия” (библиотека от свещени писания) върху глинен артефакт на който е изписано с руни оугом следното послание:
транскрипция с Бохарски букви
Уа с Кирилската азбука
Един (Единият) преводно значение
Хоризонтален огамов надпис, допи-рателен на първия и под него,
в „без-стволовата” форма на руническия скрипт.
съответната „стволова” форма на огам
транскрипция с Бохарски букви
Бог Ре с Кирилската азбука
Бог Ре (Бог-Реч/Слово) преводно значение
Защо „Бог–Ре”, и то хилядолетия преди египетския бог Ре (на соларния култ)…? Какво означава това?
Тук се крие дълбока Орфическа тайна…
В недрата на Единия/Единствения (Уа) се съдържа самото Семе („спермата”) на Интелекта, което опложда „утробата” на мирозда-нието… От там идеята на древните мистици за Бога-Семе и Позна-нието като проява на самото Божество, което прониква във всичко… Това Свръхпознание като ноосфера съдържа информацията и програ-мираните закони зад феномените на видимата природа, като нейни корени-причини. А в човешкия свят представлява преносът на информация, който опложда човешкия мисловен процес и паметта на поколенията… Затова и тази Ре(ч) /всички аспекти на Словото, осезаемо от всички сетива и възприемано във всичките му дименсии/ като Божествена Памет, съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето на мирозданието и човечеството, защото е двигател на всички процеси в историята и космоса, било то колективни или инди-видуални. Разгънато в пространството и във времето, управлява всички енергии, образуващи и движещи материята /видима и неви-дима/… Ето че Единят/Единствен (Уа) Бог (в собствения смисъл на думата) ни разкрива интимното си съдържание – това, което има у Бога, т.е. Неговата множественост, произтичаща от Началото – Единицата, която се съдържа във всяко число и в цялото множество (нека не забравяме, че в древността буквите имат и числови стойно-сти). Ето от къде произхожда по-късното мистично учение за Божествената Монада, еманираща (протичаща) в творението.
Изреченията на тази Реч имат своите съставни части, като всяка дума от Словото е определена сила (затова са наречени от древните – Думи на Сила), но тази Сила „извира” от определено „място” – от строго определена невидима умозрителна същност (същество), която управлява (господарува над) конкретно явление и феномен от физи-ческата действителност. Подобно е разбирането на съвременната наука за функционирането на творението. Всяко физическо явление се „ръководи” от космически аспекти (аксиоми), които са математи-ческите основания на физическите закони, владеещи енергиите в мирозданието.
Но… до трона на това Познание имат достъп само посветените. Те ревностно го пазят от посегателство и извращение, за да не могат невежите да злоупотребяват с него за злотворство и своя погибел.
В пълнота темата е разгърната на страниците на V-та книга от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано”, на която съм автор. Можете да си я набавите от онлайн книжарница BOOKS BOGARI. Нейният задълбочен прочит и анализ (това не е повърхностна ню-ейдж литература), вниква в смисловите дълбини на свещените формули на Тракийските посветени, записани като идеограми /йероглифи/ или руни върху древните артефакти, съхра-нявани по музеи у нас и в съседните ни страни, част от територията на Балканска Тракия.
Цветан Гайд
Институт по Трансцендентна Наука